Това е една от добре запазените къщи във Варна от времето на османското владичество с типичния си източносредиземноморски вид, наричан още и Възрожденски стил, като днес сградата се използва за седалище на професионалния съюз на архитектите във Варна.
Домът на архитекта се намира в централната градска част на Варна, на територията на някогашната турска махала и в близост до площад „Независимост”.
Сградата е реставрирана през 1972 г. по проект на арх. Камен Горанов и се използва за седалище на професионалния съюз на архитектите във Варна, като са обособени съвещателни зали, изложбена зала и ресторант на първия етаж.
Историческа справка:
Къщата е построена през 1850 г. и е била притежание на богатия турски търговец Зейнет бей Пашаолу. Построена е в края на турската махала, в близост до някогашната главна джамия на Варна „Абдурахман”, която е съборена през 1902 г. и днес на нейно място се намира паркинг. Сградата на Дома на архитекта се състои от приземен каменен етаж и още два етажа над него, които са дървени. Централната фасада е триделна, средната част изнесена напред като ос с последен етаж еркер, носен от четири дървени колони, стъпващи върху дървена балюстрада. Интериорът е не по-малко забележителен от фасадите, тъй като се е проявила далновидност да се реставрират дърворезбованите тавани, стълбища и балюстри. Любопитно е, че още при построяването си в тази сграда е имало кръчма на първия етаж с вход, чиято ширина остава непроменена повече от 160 години след строежа. При установяването на комунистическата власт след 1944 г. семейството на Пашаолу емигрира в Турция като продава дома си на Държавата. През 1972 г. арх. Камен Горанов реставрира обекта и изгражда градинско пространство пред сградата, където е поставен паметник на поета Никола Вапцаров. В същата година в сградата се настанява Съюзът на архитектите, който ежегодно организира изложби, научни форуми и конференции. Тук днес е и седалището на Камарата на архитектите. Към днешна дата Домът на архитекта е една от малкото сгради от времето на османското господство, тъй като във Варна не е обособяван квартал, където да се съхрани този тип архитектура.
Професионалното сдружаване на архитекти и инженери в България започва през 1893 г., когато в София е учредено Българското Инженерно Архитектурно Дружество (БИАД). През 1908 г., варненските архитекти и инженери учредяват варненски клон на БИАД, който се нарича Варненска Техническа Дружба.
