Този сайт използва бисквитки (Cookies). Ако продължите да използвате сайта приемаме, че сте съгласни с използването на бисквитки. Научете повече за тях и се запознайте с политиката ни за защита на личните Ви данни тук

Навигация English Русский Deutsch Romanian Français

24Авг

Какво да видя

Паметник на граф Игнатиев


Паметникът на граф Игнатиев се намира в Градската градина между театър “Ст. Бъчваров” и филиала на театъра. Представлява гранитен постамент с надписи върху четирите му страни и бронзов бюст на граф Игнатиев. На лицевата страна на постамента в основата на бюста е поставен фамилният герб на Игнатиеви. Паметникът е изграден в чест и в памет на голямата любов на граф Игнатиев към българите, проявена особено категорично на два пъти – веднъж след април 1878 г. и втори път, когато подготвил и подписал Сан Стефанския мирен договор. След Априлското въстание, докато светът потресен мълчал, граф Игнатиев, който по онова време бил извънреден и пълномощен посланик на Русия в Турция, подготвил доклад и го прочел пред посланиците на Великите сили в Цариград, настоявайки за официална среща на високо равнище. Личните му срещи с представители на европейските правителства ограничили в голяма степен пируетната многозначност на западната дипломация и успели да осигурят на 19 март 1877 г. присъствието на Великите сили във Форин офис в Лондон. Това важно постижение на граф Игнатиев било последвано от още по-важния Лондонски протокол, който развързал ръцете на Русия по отношение на Турция, която пък, разчитайки на противоречията между Великите сили, не приела условията на протокола. В резултат на всички тези сложни и заредени с барут събития на 12 април 1877 г. император Александър ІІ подписал в Кишинев манифест и обявил война на Турция. За тази война има много описания от участници, историци и писатели, в училищата на България тя се изучава повече от останалите руско-турски войни и българите я познават най-добре. Войната започнала три месеца след подписването на Лондонския протокол, продължила близо година и в края на краищата завършила с освобождаването на българските земи, влизайки в историята под името Освободителна. Тогава именно император Александър ІІ изпратил граф Игнатиев да очертае една доста сполучлива нова България в границите от Варна до Охрид и от Дунав до Бяло море и да я отнесе в Сан Стефано – предградие на Цариград. Там граф Игнатиев приложил своя проект към мирния договор и дал съгласие преговорите да започнат. В късния следобед на 3 март 1878 г. те приключили и граф Игнатиев съобщил на главнокомандващия княз Николай: “Имам чест да поздравя Ваше височество с подписването на мира.” Съобщавайки вестта за края на Освободителната война, граф Игнатиев станал част от най-красивата страница на българската история. Няколко месеца по-късно той чул доста гочиви слова и произнесъл доста такива, но отказал на княз Горчаков да участва в Берлинския конгрес, където земите на любимите му българи били нарязани на части и раздадени на други народи. Отказал се и от дипломатическа кариера. Останал член на Държавния съвет, повъртял се за кратко из Министерството на вътрешните работи и се пенсионирал. 24 години по-късно на 14 септември 1902 г. по обяд във Варненския залив акостирал руският броненосец “Георгий Победоносец” с княз Николай Николаевич на борда. Българският параход “Надежда” оповестил с топовни салюти влизането на броненосеца в залива, градът опустял и цялото население се струпало около пристанището. В 5,30 ч. следобед от лодките на брега слезли княз Николай Николаевич, граф и графиня Игнатиеви, генералите Столетов, Драгомиров, Куропаткин, Соболев и Радецки. Гостите били посрещнати и поздравени първо от г-н Антон Франгя, заместник-председател на Народното събрание по онова време, от кмета Панайот Кърджиев “с хляб и сол и адрес” и както отбелязват вестниците, “сетне г-жа Черказска, тоже с хляб, сол и букет. Великият княз Николай Николаевич отговори на сички любезно”. В речта на г-н Франгя, публикувана изцяло във вестниците от следващия ден, се казва: “Царят Освободителят, Светецът Цар, пожела и великия руски народ осъществи: България, терзаната, измъчената, окървавената във всяка педя своя земя България се освободи”. На следващия ден токущо избраните общински съветници на Варна се събрали на тържествено заседание. Веднага след молебена съветниците прогласували единодушно три решения, които, протоколирани под №44-168/ 15.09.1902 г., гласели така: “1. Централната градска градина се наименова “Цар Освободител”. 2. Негово сиятелство граф Николай Павлович Игнатиев да се провъзгласи за почетен гражданин на Варна в знак на дълбока и искрена признателност, за заслугите му към нашето отечество. 3. Да се издигне бюст на сиятелния граф в естествена величина в градината “Цар Освободител”. Следващата година през август месец, на път за Шипченските празненства, във Варна отново гостувала графската двойка. Установила се в Евксиноград, където граф Игнатиев имал срещи и разговарял с най-различни представители на варненската общественост. Когато Негово сиятелство научил за монумента с неговия бюст, той се просълзил. Колкото и да бил привикнал на безрезервната и безхитростна благодарност на българите, може би не очаквал, че те ще му предложат вечна страница в своята история и паметен знак в градската градина, какъвто няма и в родната му Русия. Бронзовият бюст на граф Игнатиев е висок и изрязан през гърдите в полукръг, с добре структурирани гърди и рамена, едро изградена глава със спокойно отпуснато лице. Третиран е реалистично, леко повдигнатата глава и издадената напред долна устна го определят като човек с високо самочувствие. Погледът е прям и съсредоточен в себе си и макар в израза на очите да има известна мекота, от образа лъха мъжественост и сила. На гърба на бюста, в долната му част има изписано ръкописно “Ж. Спиридонов, 1904”. Бюстът е поставен на пиедестал от светло полиран гранит със зърнеста структура, стъпалото се състои от две нееднакви стъпала, от които долното формира квадрат със страна 2,35 м и височина 40 см. Второто стъпало е квадрат със страна 1,65 м и височина 12 см. Базата е елегантна, профилирана с два корниза в горната и долната си част, с квадратно сечение с размери на страната в долната част 1,23 м. Колоната е леко скосен пирамидален обелиск с квадратно сечение, увенчан с богато профилиран корниз. На лицевата страна е монтиран текст от бронзови релефни главни букви: “Графу Н. П. Игнатиеву”. На северната страна също с релефни букви пише: “12 април 1877”, денят, в който император Александър ІІ подписал манифеста за обявяване война на Турция, а на северната страна, отново с релефни бронзови букви, е написано: 19 февруарий 1878 – денят на подписването на СанСтефанския мирен договор. На 22 юни 1908 г. сутринта от балконите на всички учреждения в града и на много домове били спуснати черни знамена, черен плат обвил и паметника на граф Игнатиев. Вестниците съкрушено съобщават: “Почина граф Игнатиев, символа на панбългарския идеал, черна скръб покруси истинските български сърца”. В 10 ч., след панихидата, отслужена в препълнения катедрален храм, траурно шествие поело към паметника на граф Игнатиев, където, както съобщават на следния ден вестниците, “след един трогателен възглас към духа на покойника, г. Филов сложи върху паметника един венец. Всички извикаха “Вечна му памят!”. От името на Общината г-н Филов изпратил на графиня Игнатиева телеграма на френски език, която завършва така: “От името на града, аз Ви изразявам чувства на съболезнование и вечна признателност”. На 13 февруари 1903 г. варненският Окръжен съвет се събрал на специално заседание, на което взел решение да отпусне 5 000 лв. помощ за изграждане бюст-паметника на граф Игнатиев. В протокола е вписано и изискването на Окръжния съвет мястото на паметника да бъде определено от нарочна комисия, а за направата на паметника да се проведе конкурс. Същия месец комисията, съставена от господата Стефан Бабаджов, Димитър Перелингов, началника на общинското техническо отделение, окръжния инженер и държавния архитект, тръгнала да оглежда за място на паметника, а в софийските вестници излязла обявата за конкурса. Жеко Спиридонов спечелил първа премия в обявения конкурс за паметник на граф Игнатиев във Варна и приел споменатата сума от 5 000 лв. да бъде изплатена на две части – при започването и в края. Започнал веднага работа в ателието си в София, проявявайки разбиране към варненските общинари, тоест без да получи уговорения аванс. В края на 1904 г., след като моделирал и отлял бюста, скулпторът отново изпратил деликатно питане до общинарите, които, както разбираме от протокол №32 от 19 юли 1904 г. т. 252, изчистили проблема така: “Сумата 5 000 лв. да се изплати на скулптора по направа памятника на граф Игнатиев след свършването му и му се състави ситуация, без платежна заповед, като се предвиди кредит в бюджета за 1905 г., докогато сумата ще се показва като наличност в касата.” До началото на август 1906 г. бил готов и постаментът. Скулпторът работил върху бюста и постамента четири години. През август 1906 г. паметникът бил монтиран в Градската градина. Граф Игнатиев починал на 76-годишна възраст. Погребали го в семейната гробница на Игнатиеви в имението в с. Круподеринци във Виницка област. По същото време в София, къде по-бавно, къде по-бързо, вървял строежът на храм-паметника “Александър Невски”, граден по проект и под ръководството на големия руски архитект Александър Никанорович Померанцев. По молба на семейството и с помощта на руската държава арх. По-меранцев се завърнал в Русия и проектирал за имението на Игнатиеви фамилна църква мавзолей, която Игнатиеви изградили през следващите две години. Осветили я тържествено на 20 юни 1878 г. Познавайки добре любовта на графа към българите, а и тяхното преклонение пред неговата личност, арх. Померанцев проектирал църквата мавзолей в стила на българската средновековна архитектура. Саркофагът с тленните останки на граф Игнатиев бил поставен в центъра на помещението. Върху едната му страна гравирали датите на неговото рождение и на неговата смърт, на южната страна на саркофага издълбали датата 14 ноември 1860 г. – денят, в който граф Игнатиев подписал Пекинския мирен договор, а на северната му страна гравирали със златни букви датата 19 февруари 1878 г. деня, в който той подписал Санстефанския мирен договор. Понастоящем църквата мавзолей и цялото имение имат статут на изключителен исторически и архитектурен паметник. След 1906 г., когато паметникът на граф Игнатиев във Варна бил осветен, градската управа направила около него китна градинка, която всяка следваща управа старателно поддържала, без значение какви власти и страсти владеят града. Всяка година на Трети март, след тържествената литургия, празничното шествие задължително се отбивало пред паметника, кметът казвал няколко добри думи за граф Игнатиев и всички заедно се отправяли към гроба на руските войници в Приморската градина. През 1945 г. тази традиция била прекратена, а през 1962 г. нелепо озеленителско решение прекарало алеята точно през градинката на паметника, превръщайки стъпалото на постамента в бордюрен орнамент. Паметникът обрасъл с дървета и растителност, хората не го виждали и забравили за него. На 17 януари 2002 г. по обяд група варненски патриоти се събрали пред паметника, почистили около него и организирали скромно тържество със заупокой по случай 170 години от рождението на граф Игнатиев. Така била възстановена паметта на граф Игнатиев във Варна. Следващите 12 месеца преминали в подготовка за облагородяване на пространството около паметника. Дейността на Гражданския комитет била подпомогната финансово от Генералното консулство на Руската федерация във Варна и на 17 януари 2003 г. годишнината от рождението на графа беше чествана пред обновеното пространство на паметника, оградено с нова гранитна площадка и декоративна верига. 

GPS: 43.203998, 27.910900

забележителноститена Варна

Зона за отдих и развлечение на Морска гара

Зона за отдих и развлечение на Морска гара

През 2016 г. беше обособената нова „Зона за отдих и развлечение на Морска гара”, с площ от 27 дка, част от прилежащата зона на Пристанище...
Прочети повече Виж всички
Добави обект
  • Къде да отседна
  • Нещо за хапване
  • Пазаруване