Този сайт използва бисквитки (Cookies). Ако продължите да използвате сайта приемаме, че сте съгласни с използването на бисквитки. Научете повече за тях и се запознайте с политиката ни за защита на личните Ви данни тук

Навигация English Русский Deutsch Romanian Français

26Авг

Какво да видя

Паметник на Добри Христов


Паметникът на Добри Христов се намира пред градската Художествена галерия, в северния край на градинката срещу бившия ресторант “Севастопол”. Той бил замислен като част от градоустройствен план, вписан в протокол № 4 на заседание на Изпълкома от 18 май 1958 г. На това заседание арх. Ганчев предложил на мястото на Художествената галерия да бъде изградена нова сграда на операта, дворът на галерията с градината пред нея да се съедини с градинката пред ресторанта, да се оформи тържествен подход към входа на операта и там някъде да се постави и паметник на композитора Добри Христов. На същото заседание, по спомени на г-н Ст. Николов – тогава секретар в ГК на БКП, били обсъдени и няколко “образци” на оперни сгради, между които тази на Виенската опера и на операта в Одеса. В края на заседанието единодушно било решено новата опера да носи името на Добри Христов, а парите за паметника да се отделят от средствата на самооблагането. Мащабът на архитектурния замисъл създал и мащабни емоции на своите автори. Когато градоустройственият план бил съвсем готов, а финансите осигурени, през 1965 г. Варна-град се обединил административно с Варна-окръг, партийното и административното ръководства на града били сменени с нови и проектът бил спрян. От големите и малки обекти на новия културен център единствено възложен и изпълнен бил паметникът на Добри Христов. Добри Христов е роден на 14 декември 1875 г. в малка къща на пл. “Екзарх Йосиф”, тоест близо до Шишковата градинка. След Освобождението баща му купил голямо празно място извън града, тоест близо до Католическата черква на бул. “Княз Борис І”, където сега се намира блок с №74, и около 1880 г. построил върху мястото солидна къща. В тази къща от 5-годишен до 32-рата си годишнина живял Маестрото. Когато къщата била построена, тя стърчала единствена и самотна сред полето и впечатлявала всички с огромната си изба, в средата на която имало четири дебели дървени колони и няколко огромни бъчви, наричани “бомбите”. Отвън къщата изглеждала масивна и красива – с просторен чардак, с асма над чардака, с калдъръмена настилка под нея и красиво иззидан кладенец. На някои от запазените фотографии я виждаме с голям двор, в който се влиза през врата от ковано желязо, оградена с две масивни зидани колони. Къщата била съборена през 1959 г., на нейното място е построен жилищен блок. На фасадата му има поставена възпоменателна плоча. Добри Христов Много български художници, съвременници на Добри Христов, са го рисували, шаржирали, фотографирали или са оставили някакво описание на екзотичната му фигура. Такова описание имаме от срещата на композитора с писателя Стоян Чилингиров през 1899 г. в Шумен. В нея писателят разказва как по време на репетицията на “Разбойници” от Шилер, след като изпели песента на разбойниците, младите актьори изказали възхищението си от песента и от нейния композитор Добри Христов, тогава първоначален учител във Варна. Г-н Чилингиров разказва как “той израстна в нашето съзнание като нещо изключително, пред което може само да се благоговее” и добавя, че всяка вечер след репетиция огласяли късната шуменска доба с песента на разбойниците, докато се прибирали по домовете си. Та по време на репетицията, не щеш ли, вратата на залата се отворила и влезли двама души, единият от които бил самият композитор. Той бил облечен в синя рубашка “а ла Максим Горки”, препасан със син кордон, завършващ с два пискюла от лявата страна”; следва и краткото описание на лицето на композитора, който бил с “малка, черна брадичка, пусната сякаш да направи и без туй продълговатото му лице още по-дълго”. композиторът като модел Портрет на Добри Христов от Илия Петров 198 Освен това описание в архива на Добри Христов са съхранени десетки скици, рисунки и портрети на композитора, между които рисунки и портрети от Ел. Консулова- Вазова, Ал. Божинов, Ал. Добринов, Илия Бешков, Илия Петров и др. С различен щрих, но с еднакво удоволствие всеки от тях е рисувал артистичната, винаги елегантна фигура на маестрото, едва сдържаното добро настроение в тъмните очи зад кръглите очила, чадъра, цветето в горния джоб на сакото, клиновидната брадичка – запазен знак на композитора през целия му живот. Така го моделирала и скулпторката Мара Георгиева и изработеният от нея през 1931 г. бюст на Д. Христов от патиниран гипс ще й послужи по- късно и за отправна точка при работата й върху варненския каменен бюстов портрет на Маестрото. От проектираните през 1958 – 1959 г. обекти във Варна не бил построен нито един, от папките извадили единствено паметникът на Добри Христов и на специално съвещание на ГНС, проведено на 7 април 1960 г., го включили в двугодишния “Перпективен план” на отдел “Просвета и култура”. Проектирането на паметника възложили на архитект Камен Горанов. Архитект Камен Горанов е роден на 19 март 1925 г. в с. Вълчедръм, бившия Михайловградски окръг, но през целият си живот живял и творил във Варна. Завършил средно техническо училище “В. Левски”, след това – Държавния университет във Варна, специалност “архитектура”. Той е автор или има участие в почти всички по-значими архитектурни обекти във Варна като сградата на филиала на театъра, астрономическата обсерватория, негов е Домът на художествената самодейност, по-известен като Македонския дом, Пантеонът и др. Реставрирал архитектурни паметници като къщата на Янаки Флори във Варна и архитектурния комплекс “Вароша” в Провадия. Много от почитателите на изобразителните изкуства помнят и участията му в изложбите на варненските художници, в които е показвал живописни творби и монотипии. Инициативен и неуморим, арх. Горанов възложил веднага изпълнението на бюста на Мара Георгиева от София. Мара Георгиева е родена на 11 юли 1905 г. в Чирпан и първата година, когато пристигнала в София, имала намерение да учи медицина, но се отказала и записала скулптура при проф. Марин Василев. Създаденото от нея през следващите десетилетия можем да разделим на две – на създадено до 1944 г. и на създаденото след това. Създаденото преди 1944 г. ни кара с искрено любопитство да забележим как успехът неизменно я следва още от излизането й от Академията. През 1932 г. на обща изложба на Съюза на дружествата на художниците По разкази на сестрата на Добри Христов веднъж, когато бил 6–7 годишен майка му го пратила за покупки, но той се загледал по духовата музика на 8-и пехотен Приморски полк, която в това време минавала край тях. Малкият Добри тръгнал след музиката, вървял с музикантите до манастира “Св. Константин и Елена” и се върнал с тях обратно, без да се умори. Първият инструмент, на който малкият Добри просвирил, била малка хармоничка, по-късно баща му му купил малка флейта, на която момчето се научило да свири песните, които майка му пеела. Към края на 1889 г. неговите родителите дали една стая от къщата под наем на ученици, които свирели на цигулка, флейта и кларинет в училищния оркестър. В своите спомени сестра му Стефания разказва как често, докато учениците отсъствали, Добри влизал в стаята им и се опитвал да свири на всички инструменти, а тя стояла на пост. Когато учениците се връщали, тя бързо го предупреждавала, а той подреждал инструментите, както са си били. ранни звуци Шарж от Илия Бешков Арх. Камен Горанов Мара Георгиева 199 в България тя показала три портретни глави, едната от които – “Глава на проф. Никола Маринов”, й донесла награда на Министерството на просветата. Следващата година изработеният от нея бюст на Яворов украсил градинката пред чирпанската гимназия. Всичко, моделирано от нея през следващите години – от малката човешка пластика на хора, които се трудят, до фигуралните композиции на войнишки паметници и портрети на революционери и интелектуалци, – носи белезите на една добре овладяна пластична организация и на талант – голям, преливащ и свободен. Създаденото от Мара Георгиева след 1944 г. се характеризира с жанрово обедняване на част от творческия й арсенал и концентрира вниманието на зрителя върху чисто изобразителните похвати на авторката. Нейният талант бил включен в новите нужди на обществото, което й възлага пластични обеми за своите манифестации и временна монументална украса. След смъртта на Георги Димитров обаче, на нея именно е възложена изработката на негов бюст, който да вградят в стената на мавзолея, както и на посмъртната му маска, изработена от мрамор върху венец от мрамор, поставени в мавзолея. Този нов тип обществено-артистични отношения на скулпторката с властта продължил с изработката на бюстове и цели фигури от камък на Георги Димитров, предназначени за Западния парк в столицата, за Националната художествена галерия, за Плевен, за Чехословакия, Букурещ, Краснодар, Ханой и други градове по света и у нас. През 1953 г. на нея и на Васка Емануилова възложили изработката на трифигурната композиция, увенчаваща централния пилон на ансамбъла паметник на Съветската армия в София. В края на 1960 г. арх. Горанов възложил бюстовия портрет на Добри Христов на Мара Георгиева, която погледнала на задачата като на част от изпълнението на серията мраморни релефи на велики музиканти, започната от скулпторката през 1949 г. с релефа на Шопен, предназначен за интериора на зала “България”. Последвали го мраморни релефи на композиторите Брамс, Шуман, Моцарт, Хайдн и Бетовен, след който скулпторката моделирала бюста на Добри Христов. Мара Георгиева добре познавала модела си. През 1930 г. тя направила бюстов портрет на Добри Христов от патиниран гипс и участвала с него в няколко изложби на своето дружество. от камък През първата седмица на септември 1961 г. арх. Горанов предал гипсовия бюст в мащаб 1:1 на Кольо Брациклийски. Той работил върху портрета два месеца. Няма информация, но не е изключено, когато бюстът бил съвсем завършен, Кольо Брациклийски да е чул някъде отгоре акордите на “Родна песен нас навек ни свързва”, да е ударил с чука по камъка и да е изрекъл: “Изпей нещо, Маестро!...” В един обикновен черно-бял каталог от 1965 г., издаден по случай петдесетгодишнината на Мара Георгиева, виждаме фотография на гипсовия бюст на Добри Христов, изработен през 1961 г., което доказва, че той бил моделиран и излят от гипс в рамките на календарната 1961 г., тоест по времето, когато административни трусове събаряли проектите за нова опера във Варна. По спомени на варненски скулптори, арх. Горанов възложил изпълнението на каменния бюст на варненския каменоделец Кольо Брациклийски, който тъкмо обирал овации заради изпълнението на паметника на капитан Петко Войвода. Преди този паметник, Кольо Брациклийски е изпълнявал много творби на варненски скулптори, чиито композиции от камък дълго време красяха, а някои все още красят училищни дворове и паркове. Негово е изпълнението и на постамента на бюста на Карел Шкорпил в Римските терми. Гипсовият модел на варненския паметник Нито тогава през 1961 г., нито по-късно нова опера не била изградена и затова паметникът бил прибран някъде и 10 години по-късно без специални церемонии го монтирали в градинката срещу ресторант “Севастопол”. Обърнат на юг и с лице към булеварда, паметникът гледал към морето и се явявал в профил на минаващите през градинката. След няколко месеца варненските вестници изразили недоволство от странното му ситуиране и една юлска утрин Маестрото променил положението си – посрещнал минаващите с лице към тях, давайки им възможност да забележат най-после неговия артистичен силует и чиста изработка. Паметникът на Д. Христов се отличава със завършеност и чист силует. Постаментът е изваян на шило, на лицевата му страна на два реда е изваяно името Добри Христов. Бюстът изобразява Маестрото в момент на творческо напрежение, богатата моделировка на главата създава сложни светлосенъчни преходи, които допълват израза върху лицето на композитора, заслушан в звучащата в него музика. Височината на паметника е 2,90 м, стъпалото е квадрат със страна 2,85 м и височина 18 см. Малко след като паметникът бил обърнат с лице към публиката, се задала и 50-годишнината на музикалния фестивал “Варненско лято” – един позакъснял, но добър повод за по-тържествено откриване на паметника. То се състояло на 1 юли 1973 г. следобед, когато паметникът на Добри Христов бил тържествено открит в присъствието на партийното и общинското ръководство на града, на представители на творческите съюзи и институции, присъствали много музикални дейци, творци, ученици и студенти. Хорови песни огласили градинката, празнични слова били изчетени под благосклонната усмивка на Маестрото. След това многогласното шествие се отправило към Приморската градина, където на стената на Летния театър също така тържествено била открита паметна плоча по случай юбилея на Музикалното варненско лято.

GPS: 43.206759, 27.919522

забележителноститена Варна

Малки римски терми /III – VIв. сл. Хр. /

Малки римски терми /III – VIв. сл. Хр. /

Те са разположени в югоизточната част на съвременния град Варна, на юг от Големи Римските терми. Те са построени и функционират в периода 3 - 6-ти...
Прочети повече Виж всички
Добави обект
  • Къде да отседна
  • Нещо за хапване
  • Пазаруване