Това е един хубав и разнообразен крос-кънтри маршрут на север от Варна, в който има от всичко – по две основни изкачвания и спускания, доста равни участъци между тях, малко дивотия, много сянка и хубаво финално спускане. Макар че в цялост теренът не е труден, веломаршрутът е със средна техническа сложност поради две причини. Първо, защото финалното спускане включва и кратка пътека, която може да затрудни леко по-начинаещите. И второ, защото първото спускане е по един занемарен черен път и поради тази причина може да крие изненади като нападали клони, коловози или обрасли участъци. Освен това по пътя покрай р. Батова през преходните сезони (пролет и есен) може да се натъкнете на малко повече кал и коловози. И все пак, макар формално трудността да е в средата на скалата, на практика в по-голямата си част маршрутът следва черни пътища и е преодолим дори за хора с по-малко увереност и не толкова развити технически умения. Що се отнася до физическото натоварване, то също е средно, като за по-добре подготвените маршрутът би бил полудневен, а по-лежерно настроените могат да уплътнят с него и повече часове от деня.
Най-добрият сезон за каране по маршрута е есента, но и през пролетта е добре, стига да не е непосредствено след дни с много дъжд. Заради наличието на доста сянка, карането е възможно дори и в разгара на лятото. От друга страна обаче, има и немалко каране по откритата част на платото между обработваеми площи, така че може би е по-добре да избягвате най-горещите дни и часове. Както вече споменах, избягвайте и дните след обилни валежи, защото кал може да има както по платото между нивите, така и в долината на р. Батова.
Началото на маршрута е при разделянето на бул. „Света Елена“ от бул. „3 март“. Ако сте с автомобил, точно там може и да не намерите място за паркиране, но ако продължите напред по бул. „Света Елена“, ще стигнете до участък, в който има културно обозначени паркоместа и там можете да оставите колата си и да се върнете с байковете назад до началото. Ако идвате на самоход с велосипедите, подобна логистика няма да ви е нужна.
Описанието включва множество разклони и кръстовища, особено в близост до града. Най-лесно е да навигирате с GPS на кормилото, за да не се налага да спирате и да четете упътвания през 100-200 метра.
Начална точка: разклонението на бул. „Света Елена“ от бул. „3 март“; https://goo.gl/maps/PEbLV6CKR9Yz9uWR7
Дължина: 31.8 км
Изкачване: 640 м
Ниво на техническа трудност: средно
Физическо натоварване: средно
Продължителност: 3-6 часа (в зависимост от темпото, почивките и т.н. )
Вода: 1-2 л, в средата на маршрута има вода
Храна: за половин ден; маршрутът минава през двора на хотелски комплекс с ресторант
Терен:
- асфалт – 6.6 км
- черни пътища – 24.2 км
- пътеки –1.0 км
Описание:
01 (0.0 км) – при разклона между бул. „Света Елена“ и бул. „3 март“, ако гледате на запад, вдясно (т.е. на север) тръгва стръмна улица – по нея започваме изкачването. След 250 м (т.02) има разклон, при който продължаваме надясно и след известно време разбитият асфалт преминава в черен път между вили и разни стопански сгради. Следваме само основната „улица“/черен път, която в т.03 (0.8 км) завива наляво и след още 200 м в т.04 излизаме на широко кръстовище. Тук продължаваме надясно по черен път на север, пропускайки в т.05 отбивка наляво, а в т.06 друг път вдясно. Скоро след това достигаме старо сметище, което е рекултивирано. Пътят завива покрай него наляво и влиза в гората, като става малко по-стръмен. В т.07 (2.1 км) сме надясно и нагоре – тук също е стръмничко. След 300 м в т.08 напускаме основния път и завиваме по друг черен път наляво. Той е общо взето равен. След малко отдясно идва друг черен път (т.09) и продължаваме леко вляво. Има и червена туристическа маркировка. В т.10 сме направо.
В т.11 (2.6 км) пресичаме тесен асфалтов път и продължаваме от другата му страна все на запад, следвайки черния път с червена маркировка. След 200 м (т.12) пропускаме отбивка вляво; в т.13 (3.5 км) също караме направо, както и в т.14 (4.1 км).
В т.15 (4.4 км) излизаме на открито и поемаме наляво по черен път между гората и обработваемите площи вдясно. Пропускаме няколко отбивки вляво, най-ясната е в т.16. В т.17 (6.1 км) трябва да завием вдясно по черен път между нивите, за да излезем на шосето (т.18), свързващо Аксаково със с. Куманово. Караме 400 м надясно по асфалта до т.19, където наляво се отбива полски черен път към с. Въглен, и поемаме по него в северна посока. Пътят е широк, прав и равен. В т.20 (8.6 км) достигаме покрайнините на с. Въглен и, без да влизаме в него, го заобикаляме отляво по черни пътища (на разклоните държим ляво) и в т.23 (9.0 км) продължаваме направо и леко вляво покрай оградата на едно предприятие. При следващите няколко разклона (т.24 до т.27) държим винаги левия път, който се движи по границата на обработваемата земя.
В т.28 (10.3 км) изоставяме пътя покрай нивата и навлизаме по черен път надясно в гората. След малко пътят тръгва надолу и това е първото по-дълго спускане по маршрута. Следваме само основния път, който е леко занемарен, но все пак ясен и проходим. Пропускаме отбивки (дърварски пътища) в т.29, 30 и 31. В т.32 (12.7 км) достигаме долината на р. Батова. Тук пътят става още по-занемарен и обрасъл и привидно продължава направо, но всъщност трябва да намерите затревен и едва забележим път надясно към реката. След като я пресечем, минаваме покрай една самотна, но обитаема къща (т.33), където има и зло куче – внимавайте!
В т.34 (13.0 км) се включваме в основния път покрай р. Батова и поемаме по него надясно към с. Долище. Пътят редува кратки изкачвания и спускания, движейки се на сянка в гората. В т.35 (16.8 км) достигаме разклон, при който продължаваме направо (от лявата страна на реката) и след малко излизаме при комплекс „Трите воденици“.
Влезте смело през портала (т.36) в двора на комплекса и ако желаете, може да спрете за почивка и хапване. Маршрутът продължава с преминаване по мостче над р. Батова и от другата ѝ страна започваме стръмно изкачване по черен път през гората, в южна посока. Началото е много „остро“ и може би ще трябва да избутате. После наклонът става умерен, на много места даже приятен. Черният път е слабо използван, покрит с шума и клонки, на много места прилича на широка пътека. Изкачването е доста дълго, но сенчесто. В т.38 (18.5 км) има друг черен път вляво – караме по десния, като тук вече има и туристическа маркировка с червен и жълт цвят. В т.39 (19.1 км) завиваме надясно, пропускайки отбивка вляво. В т.40 (21.8 км) пропускаме още една отбивка вляво, а след това достигаме разклон в покрайнините на с. Яребична (т.41, 22.6 км), където продължаваме направо. След 100 м (т.42) достигаме тесен асфалтов път, водещ през дола към селото – спускаме се по него, изкачваме се стръмно от другата страна и в т.44 (23.8 км) поемаме по улицата надясно, за да достигнем центъра на с. Яребична (т.45).
Напускаме селото по главната улица и отново сме на платото, движейки се по шосето между нивите. В т.46 отдясно идва пътят откъм с. Въглен, а в т.47 (27.2 км) достигаме кръстовището с пътя Аксаково-Куманово, където трябва да пресечете с повишено внимание. Продължаваме още малко по асфалт до т.48 (28.0 км), където хващаме един черен път вдясно между нивите. В т.49 и т.50 държим ляво, пропускайки черни пътища вдясно. Движим се по границата между гората и нивите до т.51 (28.9 км), където завиваме по черен път вдясно и започва спускането. В първите 200 м се движим по леко обрасъл черен път покрай една овощна градина. В т.52 (29.1 км) черният път свива вляво, а ние завиваме вдясно по пътека, която пресича дерето и излиза от другата му страна с кратко изкачване. В т.53 (29.4 км) се включваме в черен път и се понасяме по него надолу. След 300 м (т.54) има разклон, при който можете да се отбиете към една поляна със заслон вляво. Иначе маршрутът продължава направо, като следваме основния черен път наляво в т.55 и направо в т.08, където пътят вече би трябвало да ви е познат, защото по него беше и изкачването. В т.07 (30.2 км) черният път завива наляво, а ние продължаваме спускането направо по пътека, която в началото е широка, но постепенно се стеснява и става малко по-стръмна и технична, но без да е трудна. В т.56 и т.57 се отклоняват други пътеки, ние следваме основната направо. В т.05 (30.9 км) отново излизаме на пътя, по който започнахме изкачването, само че в т.04 не хващаме вляво, а продължаваме направо по прекия и по-стръмен път, за да завършим там, откъдето започнахме карането – при разделянето на бул. „Света Елена“ от бул. „3 март“.
