Кратък маршрут за планинско колоездене над кв. Владиславово във Варна, включващ приятно качване и спускане по пътеки и малко каране по платото над града. В началото изкачването е малко по-стръмно, но напънът си струва, защото се кара по приятни пътеки и се минава през 1-2 панорамни места с изглед към града и морето. Като цяло маршрутът не е тежък във физическо отношение, а в техническо е със средна трудност, като тя идва най-вече от финалната пътека – останалата част от карането е доста лека като терен.
Описанието включва множество разклони и кръстовища. Най-лесно е да навигирате с GPS на кормилото, за да не се налага да спирате и да четете упътвания през 100-200 метра.
На някои места по платото може да се натъкнете на кал и коловози в по-влажните месеци, но като цяло маршрутът е подходящ за каране почти целогодишно.
Началото на маршрута е при обръщалото на автобусите в горния край на кв. Владиславово. Около блоковете в съседство има достатъчно места за паркиране, а може да дойдете и на самоход по бул. „Константин и Фружин“ – има и велоалея.
Краят на маршрута е на друго място, при отделянето на бул. „Света Елена“ от бул. „3 март“. Ако сте дошли на самоход, няма смисъл да се изкачвате обратно до обръщалото на автобусите. Ако пък сте с кола и сте я оставили там, ще трябва да се придвижите по бул. „Света Елена“ и след това надясно и нагоре по бул. „Константин и Фружин“. По принцип има как още от края на пътеката да излезете към началната точка на маршрута, но това е свързано с преминаване през квартал, който изглежда опасен, затова е по-добре да заобиколите отдолу през булевардите.
Начална точка: Обръщалото на автобусите в горния край на кв. Владиславово; https://goo.gl/maps/Pfg5U9Z9zfxBNquF9
Дължина: 12.1 км
Изкачване: 195 м
Спускане: 265 м
Ниво на техническа трудност: средно
Физическо натоварване: ниско
Продължителност: 1-3 часа (в зависимост от темпото, почивките и т.н. )
Вода: 0.5-1 л
Храна: не е необходима
Терен:
- асфалт – 0.2 км
- черни пътища – 8.2 км
- пътеки – 3.7 км
Описание:
Булевард „Константин и Фружин“ свършва точно над обръщалото за автобуси и тролейбуси. Там, ако сте с гръб към града и лице към планината, вдясно започва черен път (т.01), който веднага обръща посоката наляво (северозапад) и започва да се изкачва. След малко се раздвоява (т.02), като продължаваме по десния. В т.03 (0.5 км) пътят свива вляво към една поляна, а ние продължаваме изкачването по широка пътека направо. Има и туристическа маркировка в няколко цвята. В т.04 (0.8 км) пътеката се раздвоява – караме надясно по тази със синя, червена и зелена туристическа маркировка. Следва кратък стръмен участък, като пътеката най-общо прави завой наляво. Следваме основната пътека и пропускаме няколко тесни пътеки надясно (най-ясната такава е в т.05).
В т.06 (1.2 км) има важен разклон, при който червената маркировка продължава вдясно, а ние следваме лявата пътека със зелена и синя маркировка. В зависимост от сезона пътеката може да е по-ясна или по-обрасла, но като цяло е проходима. Тук теренът се изравнява, т.е. основното изкачване вече е зад нас, но ни чакат още няколко по-кратки. В т.07 (1.9 км) отново има разклон и отново сме наляво. След това в т.08 (2.3 км) пресичаме една обрасла пътека и продължаваме леко вляво (запад).
В т.09 (2.7 км) излизаме на широка поляна и се включваме в черен път надясно. Караме само по основния път, като държим ляво, пропускайки в т.10 отбивка вдясно. В т.11 (3.4 км) отново сме по черен път надясно – следват множество разклони и ръкави, които обикновено се събират отново, така че изберете пътя си според условията – на някои места има повече кал и коловози, на други преминаването е по-лесно. Като цяло следваме основния път, а около нас се редуват горички и поляни.
В т.16 (4.9 км) излизаме от гората близо до асфалтовия път от Аксаково към с. Куманово. Тук завиваме по черен път надясно (изток) покрай гората и след 500 м (т.17) продължаваме направо по черен път между обработваеми земеделски земи, който върви успоредно на шосето. В т.18 (7.1 км) достигаме сложно кръстовище на няколко пътя и продължаваме в същата посока (изток), като първо свиваме леко вляво, а после леко вдясно. След 1.5 км (т.19) достигаме черен път, по който завиваме надясно и веднага след това има разклон (т.20), при който сме по левия път. Движим се по границата между гората и нивите до т.21 (9.3 км), където завиваме по черен път вдясно и започва спускането.
В първите 200 м се движим по леко обрасъл черен път покрай една овощна градина. В т.22 (9.5 км) черният път свива вляво, а ние завиваме вдясно по пътека, която пресича дерето и излиза от другата му страна с кратко изкачване. В т.23 (9.8 км) се включваме в черен път и се понасяме по него надолу. След 300 м (т.24) има разклон, при който можете да се отбиете към една поляна със заслон вляво. Иначе маршрутът продължава направо, като следваме основния черен път наляво в т.25 и направо в т.26.
В т.27 (10.5 км) черният път завива наляво, а ние продължаваме спускането направо по пътека, която в началото е широка, но постепенно се стеснява и става малко по-стръмна и технична, но без да е трудна. В т.28 и т.29 се отклоняват други пътеки, ние следваме основната направо.
В т.30 (11.2 км) излизаме при къщи, част от вилна зона, и продължаваме надолу по черния път. В т.31 (11.4 км) маршрутът продължава по основната улица надолу и леко вляво, за да завърши при кръстовището на бул. „Света Елена“ от бул. „3 март“ (т.32).
