Кратък маршрут за планинско колоездене над кв. Владиславово във Варна с плавно изкачване до платото и спускане по приятна пътека надолу. Изкачването е предимно по черни пътища и е сравнително плавно, но има и една особеност – височината, преодолявана нагоре, е по-голяма, отколкото тази при спускането, заради различните начална и крайна точки на маршрута. Причината да не е описан като кръгов е, че при такъв вариант би трябвало да се премине през един неприятен квартал, където не изглежда съвсем безопасно.
Началото на маршрута е при разделянето на бул. „Света Елена“ от бул. „3 март“. Ако сте с автомобил, точно там може и да не намерите място за паркиране, но ако продължите напред по бул. „Света Елена“, ще стигнете до участък, в който има културно обозначени паркоместа и там можете да оставите колата си и да се върнете с байковете назад до началото. Ако идвате на самоход с велосипедите, подобна логистика няма да ви е нужна.
Описанието включва множество разклони и кръстовища. Най-лесно е да навигирате с GPS на кормилото, за да не се налага да спирате и да четете упътвания през 100-200 метра.
На някои места по платото може да се натъкнете на кал и коловози в по-влажните месеци, но като цяло маршрутът е подходящ за каране почти целогодишно.
Ако това, че спускането по пресечен терен е по-малко от изкачването, не ви харесва, тогава можете да съчетаете настоящия маршрут с „Владиславово 1“ – така хем ще удължите карането, хем ще преодолеете надолу почти същата височина, както нагоре.
Начална точка: разклонението на бул. „Света Елена“ от бул. „3 март“; https://goo.gl/maps/PEbLV6CKR9Yz9uWR7
Дължина: 11.5 км
Изкачване: 225 м
Спускане: 170 м
Ниво на техническа трудност: ниско
Физическо натоварване: ниско
Продължителност: 1-2 часа (в зависимост от темпото, почивките и т.н. )
Вода: 0.5-1 л
Храна: не е необходима
Терен:
- асфалт – 0.4 км
- черни пътища – 8.2 км
- пътеки –2.7 км
Описание:
01 (0.0 км) – при разклона между бул. „Света Елена“ и бул. „3 март“, ако гледате на запад, вдясно (т.е. на север) тръгва стръмна улица – по нея започваме изкачването. След 250 м (т.02) има разклон, при който продължаваме надясно и след известно време разбитият асфалт преминава в черен път между вили и разни стопански сгради. Следваме само основната „улица“/черен път, която в т.03 (0.8 км) завива наляво и след още 200 м в т.04 излизаме на широко кръстовище. Тук продължаваме надясно по черен път на север, пропускайки в т.05 отбивка наляво, а в т.06 друг път вдясно. Скоро след това достигаме старо сметище, което е рекултивирано. Пътят завива покрай него наляво и влиза в гората, като става малко по-стръмен. В т.07 (2.1 км) сме надясно и нагоре – тук също е стръмничко. След 300 м в т.08 напускаме основния път и завиваме по друг черен път наляво. Той е общо взето равен. След малко отдясно идва друг черен път (т.09) и продължаваме леко вляво. Има и червена туристическа маркировка. В т.10 сме направо.
В т.11 (2.6 км) пресичаме тесен асфалтов път и продължаваме от другата му страна все на запад, следвайки черния път с червена маркировка. След 200 м (т.12) пропускаме отбивка вляво; в т.13 (3.5 км) също караме направо, както и в т.14 (4.1 км).
В т.15 (4.4 км) излизаме на открито и поемаме наляво по черен път между гората и обработваемите площи вдясно. Пропускаме няколко отбивки вляво, най-ясната е в т.16. В т.17 (6.1 км) сме по черен път наляво, приближавайки се към шосето между Аксаково и с. Куманово.
Преди да достигнем асфалта, в т.18 (6.6 км) завиваме по черен път наляво, почти в обратна посока. Условно може да се каже, че оттук започва спускането, макар че има още няколко равни километра, преди наклонът да се обърне наистина надолу. Следваме основния черен път през платото в южна посока – на много места той се разделя на ръкави, после отново се събират. През преходните сезони на доста места има кал и коловози – избирайте си по-проходимите линии според условията. Като цяло на повечето разклони главният път е десният.
В т.23 (8.0 км) на една поляна трябва да намерите пътека наляво през тревата. Има и туристическа маркировка със син и зелен цвят. През поляните пътеката трудно се забелязва, в горичките е по-ясна, макар и леко обрасла на места. В т.24 (8.7 км) отляво идва друга пътека с жълта маркировка. За момент свиваме вдясно по нея, но веднага след това я напускаме наляво (т.25), следвайки синята и зелена маркировка. В т.26 пресичаме немаркирана пътека, в т.27 пропускаме отбивка вляво.
В т.28 (10.2 км) пропускаме друга пътека вляво (с червена маркировка) и оттук започва същинското, финално спускане. Пътеката е ясна и сравнително широка, а наляво се отделят няколко други тесни пътечки, които не ни интересуват (най-ясната е в т.29). В т.30 (10.6 км) има важен разклон – продължаваме спускането по пътеката наляво. Тя се разширява още и в т.31 преминава по-скоро в черен път. Пресичаме друг такъв в т.32 и в т.33 достигаме края на маршрута в горния край на кв. Владиславово, над обръщалото за автобуси и тролейбуси. Оттук, ако трябва да се върнете до началната точка, се спуснете по бул. „Константин и Фружин“ (покрай дясното платно има и велоалея) до кръстовището с бул. „Света Елена“ и после по него наляво.
