Паметници

В рамките на Морската градина са разположени множество паметници и други забележителности, сред които се откроява широката Алея на Възраждането, от двете страни на която са разположени монументи на известни български личности – поети, духовници и революционери, спомогнали за съхранението на българския дух в годините на османското иго. Алеята на Възраждането се намира на Централната алея, заключена между Пантеона и моста над канала до Раковината.

Идеята за централна алея в Морската градина е приета с решение на общинския съвет от 1903 г. Първоначално това е била главна алея, добре озеленена с дръвчета – копривка и бряст, които са поставени в редици от Антон Новак и Иван Стойчев през 1906 г. По късно, през 1960 година дърветата в средата на алеята били заменени с цветни лехи. През 1907 г. група варненски интелектуалци, сред които лекари, архитекти, инженери и юристи вземат решение главната алея в Морската градина да се превърне в Алея на Възраждането с монументи на известните български личности, които в годините на османската власт успяват да съхранят националната идентичност и български дух. На 15 февруари 1908 г. тази група варненски интелектуалци учредява комитет, наречен „Българско Възраждане”. В приетия устав на комитета е посочено, че: „целта на комитета е да въздигне във Варненската морска градина 22 памятници, от които 20 на български деятели от възраждането насам до освобождението, един паметник на Науката или Възраждането и един на Свободата". На 22 март 1908 г. уставът на комитета е утвърден от Министерство на Народното просвещение. Проектът на алеята е изработен от варненския инженер, завършил строително инженерство в Париж – инж. Георги Бърнев.

• На 18 май 1910 г. се полага основният камък на първия паметник, посветен на Христо Ботев. На 27 юли 1911 г., денят на Освобождението на гр. Варна паметникът е тържествено открит, изработен от скулптора Жеко Спиридонов. Поради недостиг на средства паметниците са поставяни през различни години.
• На 27 юли 1912 г. е открит паметникът на Васил Левски, автор е Жеко Спиридонов.
• Следващият, трети по ред е открит едва през 1927 г, на 24 май. Това е паметникът на Отец Паисий, изработен от варненския скулптор Кирил Шиваров.

Следващите паметници са открити в сления хронологичен ред:

• Паметник на Митрополит Симеон – 1930 г.;
• Паметник Васил Априлов – 1936 г.;
• Паметник на Хаджи Димитър – 1939 г.;
• Паметник на Петър Берон – 1973 г.;
• Паметник на Любен Каравелов – 1973 г.;
• Паметник – Петко Р. Славейков – 1973 г.;
• Паметник на Георги Бенковски – 1973 г.;
• Паметник на Георги Сава Раковски – 1973 г.;
• Паметник на Гоце Делчев – 1995 г.;
• Паметник на Захари Стоянов – 1996 г.;
• Паметник на Пейо Яворов – 2001 г.

Алеята завършва до Пантеона, монумент, посветен на загиналите българи-комунисти в борбата им против монархията и про-германската политика на България в годините на Втората световна война. Срещу монументите от Алеята на Възраждане в централната зелена част, обособена като остров на алеята са разположени плочи с надписи, обозначаващи населени места, свързани с борбите за национално освобождение на българите, като под плочите се намира пръст от съответните градове. 

GPS: 43.206352, 27.927246