Опознавателният пешеходен тур "Изкуство и история в града" предлага на гостите уникалната възможност да се запознаят с паметниците и скулптурите на Варна, които разказват любопитни истории. Всяка от тези творби отразява значими събития и личности, които са формирали градската и националната история. Опознавателният тур е внимателно подреден, за да предложи удобен маршрут за туристите, които искат да се потопят в културното богатство на Варна:
1. Започнете опознавателния тур от центъра на града и разгледайте:
• Паметник на Цар Калоян
• Барелеф на Цар Борис III
2. Продължете по бул. "Мария Луиза" и разгледайте:
• Паметник на арменските бежанци във Варна
• Паметник на благодарността от варненските евреи
• Паметник на братя Шкорпил
• Паметник на Васил Левски
• Паметник на приморците, паднали в Сръбско-българската война
• Скулптурна композиция "Икар"
3. Продължете по бул. "Сливница" в посока към хотел Черно море и разгледайте:
• Паметник на жертвите на комунизма
• Паметник на скулптора Кирил Шиваров
• Паметник на Махатма Ганди
• Паметник на Добри Христов
4. Продължете към площада разположен пред хотел Черно море и разгледайте:
• Паметник на Стефан Караджа
• Скулптура Разходка
5. Продължете по бул. "Княз Борис I" до Икономически университет - Варна:
• Скулптурна композиция на Икономически университет Варна
• Паметник на Антон Новак в Морската градина
6. Завършете опознавателния тур в Морската градина и разгледайте:
• Алея на Възраждането
• Скулптура на козела във варненския Алпинеум
• Паметник на украинските войни
• Паметник на Иван Вазов
• Скулптурна композиция ‘‘Фонтанът със сирените‘‘
Край на маршрута
Този опознавателен маршрут не само ще ви потопи в историята на Варна, но и ще ви покаже как изкуството и паметниците оживяват на улици и площади в града. Всеки паметник носи своята история и значимост, които заедно изграждат културната идентичност на Варна и България.
Описание на паметниците и скулптурите по маршрута:
1. Варна - център
• Паметник на Цар Калоян - Статуята, изработена от месинг, е с форма на конник и е излята в София, след което е транспортирана до Варна. Металът, използван за нейното създаване, е дарен от Министерството на отбраната под формата на претопени патронни гилзи. Изобразената фигура на цар Калоян е в класически стил, символизираща победата на българския владетел над византийския гарнизон, който охранявал Варна. Статуята е ориентирана на запад и показва царя в бойни доспехи, с вдигнат меч в дясната си ръка. Общата височина на монумента, включително постамента и статуята, е 8 метра. Мраморната основа на паметника е украсена с бронзови релефи, които илюстрират важни моменти от управлението на цар Калоян. В хронологичен ред са изобразени събития като превземането на Варна от българите през 1201 година, победата над кръстоносната армия край Одрин през 1205 година и пленяването на латинския император Балдуин Фландърски, който е отведен в Търново. Освен това, една от сцените показва коронацията на Калоян от папски представители, като той е единственият български владетел, удостоен с католическата титла „крал“. Паметникът е открит през декември 2008 година със специален водосвет. Идеята за изграждането на паметник на цар Калоян е на адмирал Христо Контров.
• Барелеф на Цар Борис III – Барелефът се намира в северната част на градинката, зад Районния съд, и е обърнат с гръб към булевард "Мария Луиза". Той е създаден по инициатива на варненската организация на федерация "Царство България" и е посветен на 100-годишнината от рождението на цар Борис ІІІ. Паметникът, разположен в Борисовата градинка във Варна, е първият в България, посветен на цар Борис ІІІ. Той представлява внушителен монолит от розов украински гранит, на който е издигнат бронзов барелеф на царя. Под барелефа е изписан текстът: “На Царя Обединител”. Паметникът е добре познат на варненците, като през дните на рождения и на смъртния му ден, подножието му се украсва с венци и цветя.
2. Бул. "Мария Луиза"
• Паметник на арменските бежанци във Варна – Паметникът на арменските бежанци във Варна се намира в градинката пред Археологическия музей. Идеята за създаването му е на братята Ерем и Арутюн Овсепян. Паметникът е част от проект, включващ песен, наречена "Адана", превод на български на книга и самия паметник, като всички те са израз на благодарността към българския народ за приемането на множество бежанци от Армения през 1915 година. Трите елемента на проекта започват почти едновременно. Ерем, по-големият брат, започва търсенето на подходящ камък за паметника в арменските скали. След като намира подходящия камък, той е транспортиран до Ереван, където работата по него започва в ателието на Миша Аветисян. През октомври 2004 година паметникът пристигнал на варненското пристанище, откъдето е транспортиран до двора на арменската църква "Св. Саркис". Тържественото откриване на паметника е на 24 април 2006 година, като събитието е съпроводено с изпълнение на песента "Адана".
• Паметник на благодарността от варненските евреи - паметникът символизира признателността на варненската еврейска общност към българския народ и е открит по повод 70-годишнината от спасяването на българските евреи по време на Втората световна война през 1943 година. През този период са били спасени около 1300 варненски евреи. Автор на паметника е скулпторът Людмил Блажев. Композицията включва нисък постамент, върху който е разположена скулптурна творба, изобразяваща шофар - традиционен еврейски музикален инструмент, изработван от рог на овен и използван още от дълбока древност.
• Паметник на братя Шкорпил - Паметникът е разположен пред Археологическия музей във Варна и е посветен на Карел Шкорпил (1859-1944) и Хермингилд (Хермин) Шкорпил (1858-1923). Той носи наименованието "Създатели на българската археология" и е дарен по повод 100-годишнината от основаването на Варненския исторически музей. Двамата братя пристигат в България през 1882 година благодарение на Константин Иречек и започват активно да изследват страната. Те проучват различни исторически епохи, включително праисторически селища и тракийски могили. Карел посвещава последните години от живота си на издирването на гроба на цар Борис I, но не успява да докаже теорията си. През 1888 година братя Шкорпил основават Варненския археологически музей, а през 1901 г. и Варненското археологическо дружество, което играе важна роля в съхранението на археологическите паметници. Карел е директор на музея до смъртта си през 1944 година, а Хермин е председател на дружеството 17 години. Те популяризират археологическите открития чрез списания, които стимулират научните изследвания в България.
• Паметник на Васил Левски - На 22 септември 2021 г., в Деня на Независимостта на България, арменската общност във Варна дари паметник на Васил Левски, изработен от червен туф в Армения. Паметникът, разположен в градинката пред РИМ - Варна, е израз на благодарността на арменците за гостоприемството на България по време на геноцида и гоненията през 1915 г. Той е изработен от вулканичен камък туф с характерен ярък оранжев цвят. Откриването на паметника става в присъствието на зам.-кмета на Варна Тодор Иванов, председателя на Съюза на арменците в България Арутюн Овсепян и дарителя Игор Симонов. Сред гостите са известни личности като Иван Гранитски и проф. Стоян Райчевски. Паметникът е открит с поздравления от президента, вицепрезидента и кмета на Варна. Творбата е дело на скулптора Артак Амбарцумян и изобразява Васил Левски, стоящ до лъв, на фона на скалист пейзаж. Паметникът е поредната инициатива на Съюза на арменците в България, който активно участва в обществените инициативи, включително поставянето на други паметници в страната.
• Паметник на приморци, паднали в Сръбско-българската война - Паметникът на приморците, загинали в Сръбско-българската война, е осветен на 25 септември 1894 г. Първоначално е разположен пред Катедралата, на кръстовището на булевардите "Княгиня Мария-Луиза" и "Владислав". Средствата за паметника са събрани основно от офицерите на Приморския полк, което е и причината за надписа на плочата: "И те паднаха за защита на отечеството". Изграждането започва с помощ от общинския съвет и се осъществява под ръководството на инж. Павел Каракулаков, като трае пет месеца. На паметника са поставени четири плочи, на които са изписани имената на 54 загинали войници. На западната страна е отбелязано името на капитан Иван Атанасов, загинал през 1885 г. при Цариброд. Паметникът е украсен с шестоконечен кръст и плоча, посветена на загиналите от 8-ми приморски полк по време на сраженията в 1885 г. Паметникът е открит със служба от митрополит Симеон, а на церемонията присъстват княз Фердинанд, княгиня Клементина и княгиня Мария-Луиза. Семейството на Фердинанд дарява 4000 лв. за завършването на паметника, като се изграждат циментова площадка и ограда от верига със снаряди. Паметникът е преместен през 1958 г. и до 1995 г. се намираше пред бившия НИПКИК. В момента е разположен между Археологическия музей и община Варна, възстановена е циментовата площадка с оградата и снарядите.
• Скулптурна композиция "Икар" - Паметникът "Икар" е скулптурна композиция, символизираща човешкия стремеж към високи и недостижими цели, разположен пред Община Варна. Идеята за него се заражда през 1978 г., когато архитектът Стефан Колчев и скулпторът Альоша Кафеджийски получават поръчка за пластика пред бъдещия Партиен дом. Първоначално създаден без строгите художествени ограничения, Икар изразява полета на свободния дух, който Кафеджийски избира да представи. Скулпторът създава гипсов макет и го представя в София, където проектът е одобрен през 1981 г. Тогава започва изливането на бронзовата композиция в Генерал Тошево. Проблеми възникват, когато местните власти не одобряват начина, по който са поставени ръцете на Икар, и след промяна в позата им, проектът продължава да се изпълнява. Въпреки това, когато паметникът е готов, той не е поставен пред Партийния дом, а остава в леярната за 14 години. През 1995 г. благодарение на усилията на местни личности, Икар е преместен във Варна. След като е доставен до Община Варна, паметникът е поставен на южната фасада на сградата, където остава като символ на човешката надежда. Местните власти решават да го поставят на определеното място, и след дълго чакане, Икар, сякаш освободен от плен, най-накрая каца на своето място.
3. Бул. "Сливница"
• Паметник на жертвите на комунизма - Разположен в градинката до Градската художествена галерия на бул. "Сливница" във Варна, паметникът, посветен на жертвите на комунизма в града и окръга, е вторият такъв в България след този в София. Идеята за издигането на подобен монумент възниква още през 1992 г., а официалното предложение към кмета на града е внесено на 30 май 1995 г. През следващите години са проведени два конкурса сред варненските художници и скулптори, като за осъществяването на проекта са избрани архитект Косьо Христов и скулпторът Павел Джеферов. Строителството на паметника започва през пролетта на 2001 г. Основната конструкция е изградена от бетон, оформен в симетрична архитектурна структура. Страничните крила са облицовани със сив мрамор, а централната част - с черен, което придава на монумента облик, наподобяващ дом. Неговите скосени греди, които поддържат кръст на върха, символизират храм, вписан във всемирното пространство. В централната част е монтиран месингов знак, който при древните българи олицетворява необятността на космоса. Под него е гравиран надписът: "На жертвите на комунизма". Паметникът е разположен в кръгла градинка с удобен достъп. Паметникът е открит и осветен на 31 октомври 2001 г. Всяка година на 9 септември Съюзът на репресираните в България и Българският демократически форум организират заупокойна служба и среща за всички варненци, пострадали от комунистическия режим.
• Паметник на скулптора Кирил Шиваров - Паметникът на видния български скулптор Кирил Шиваров е създаден от проф. Пламен Братанов и официално открит на 29 декември 2015 г. Той се намира в градинката до Търговската гимназия "Георги Стойков Раковски" в центъра на Варна. Кирил Шиваров (1887 - 1938 г.) е сред най-изявените варненски творци, оставил траен отпечатък върху облика на морската столица и културното наследство на България. Някои от най-забележителните му произведения във Варна включват скулптурните украси на Икономическия университет, Фонтана на сирените в Морската градина, паметника на Аспаруховия воин на Аспаруховия вал, както и паметника на Отец Паисий в Алеята на Възраждането. Творчеството му се простира из цялата страна, като сред най-знаковите му произведения са лъвските глави на паметника на Шипка, статуите на Евлоги и Христо Георгиеви пред входа на Софийския университет "Св. Климент Охридски", архитектурните украси на Народния театър "Иван Вазов", Столичната библиотека на пл. "Славейков", Съдебната палата, Българската народна банка, Търговската гимназия и множество други емблематични сгради.
• Паметник на Махатма Ганди - На 20 октомври 2020 г., във Варна беше открит паметник на Махатма Ганди. Статуята, създадена от известния индийски скулптор Рам Сутар, е дарение от правителството на Индия. За церемонията по откриването в града пристигна и индийският посланик у нас, Пуджа Капур. Монументът е последният от 85-те паметника на Ганди, поставени по света в рамките на двугодишните чествания на 150-ата годишнина от рождението му. Мястото за статуята е избрано символично - градинката до Варненската търговска гимназия, чийто патрон е Георги Раковски и Градската художествена галерия "Борис Георгиев". Всички те са личности, свързани с идеите за свобода и равенство. Надписите под статуята на Ганди показват значимостта на посланията му, които остават актуални и днес - за устойчивост, човешки права и ненасилие. Художникът Борис Георгиев (1888 - 1962) е познавал лично Махатма Ганди. Двамата се срещат през 1931 г. в Лондон, когато Ганди участва в Кръглата маса за бъдещето на Индия. Впечатлен от философията и личността на Ганди, Георгиев рисува негов портрет, който днес се намира в Националната галерия на Индия в Ню Делхи. Борис Георгиев, известен с идеите си за духовност и мир, намира вдъхновение в Ганди и споделя неговите възгледи за ненасилие и хуманизъм.
• Паметник на Добри Христов - Паметникът на Добри Христов е разположен в градинката пред Градската художествена галерия. Роден на 14 декември 1875 г във Варна, Добри Христов прекарва детството и младостта си в родния град. До 1959 г. неговият дом се намирал на бул. "Княз Борис І", където днес има възпоменателна плоча. Паметникът е създаден по инициатива на архитект Камен Горанов в края на 1960 г. Бюстът е дело на скулпторката Мара Георгиева, а неговото каменно изпълнение - на варненския каменоделец Кольо Брациклийски. Завършен през 1961 г., паметникът е официално открит чак през 1973 г., в чест на 50-годишнината на музикалния фестивал "Варненско лято". Изваян с прецизност, бюстът изобразява Маестрото в момент на творческо вдъхновение, а играта на светлина и сянка върху модела подчертава неговото съсредоточено изражение. Постаментът носи изчистен надпис с името му, а общата височина на паметника е 2,90 м. Официалното откриване на монумента се състояло на 1 юли 1973 г. в присъствието на варненската общественост, творци и музиканти. Паметникът остава едно от значимите културни свидетелства за почитта към великия български композитор и музикален педагог.
4. Площад пред хотел "Черно море"
• Паметник на Стефан Караджа - Паметникът на Стефан Караджа е разположен на кръстовището на бул. "Княз Борис I" и бул. "Сливница", с лице към алеята, водеща към входа на Морската градина. След влизането в сила на Ньойския мирен договор на 9 август 1920 г., България отстъпва част от Южна Добруджа на Румъния. В резултат на това много добруджанци се преселват във Варна. През 1929 г. в града, в зала "Съединение", е основано Варненското добруджанско дружество, което поставя началото на идеята за изграждането на паметник в чест на Стефан Караджа. Проектирането и изпълнението са възложени на скулптора Кирил Тодоров, придобил известност с паметника на Васил Априлов в Алеята на Възраждането. Паметникът е открит тържествено на 10 ноември 1940 г. в присъствието на кмета на Варна и множество граждани. Стефан Караджа (Стефан Тодоров Димов) е роден на 11 май 1840 г. в село Ичме, днес носещо неговото име - Стефан Караджово. Той е сред видните участници в българското националноосвободително движение. Заедно с Хаджи Димитър предвожда чета от 129 души, която преминава река Дунав на 6 юли 1868 г., за да се сражава за освобождението на България. В битката край местността Канлъдере, близо до Вишовград, е тежко ранен и пленен. Отведен в Русе, е осъден на смърт чрез обесване, но умира от раните си на 30 юли 1868 г., едва на 28 години.
• Скулптура "Разходка" - Пластиката "Разходката", създадена от скулптора Веселин Костадинов, е разположена на пешеходната зона на бул. "Княз Борис I", в близост до популярния варненски площад "Свят" (известен още като "Севастопол"). Вдъхновението за произведението идва от личните наблюдения на Костадинов върху живота на този булевард, който е характерен със своята уникална атмосфера, създавана от красивите сгради и оживените хора, които се разхождат, пазаруват и общуват. В търсене на символ на тази жива и динамична среда, скулпторът създава фигурата на млада жена, която се впуска в забързана разходка или среща. Скулптурата е с височина 2,20 м и е изработена от месинг и цветни стъкла.
5. Бул. "Княз Борис I" и Морската градина
• Скулптурна композиция на сградата на Икономически университет Варна - Икономическият университет във Варна е най-старото висше учебно заведение в града, разположен в сграда с над стогодишна история. Това е един от петте акредитирани университета във Варна, предлагащ факултети по стопанство, информатика, управление и други специалности. Университетът се намира на бул. "Княз Борис" № 77, близо до централната част на Морската градина. Строежът на сградата започва през 1911 г. и завършва през 1920 г. В нея първоначално се помещава Търговското училище на Варна, което получава статут на висше учебно заведение на 28 септември 1920 г. Проектът е на известния български архитект Никола Лазаров (1870-1942 г.), а за технически надзорник е избран арх. Дабко Дабков. Строителството се забавя поради избухналите войни в периода 1912-1918 г., като до 1914 г. е построен вторият етаж. Проектът на Лазаров е преработен от арх. Дабков, а третият етаж е завършен през 1920 г. от него. Сградата има форма на буква "П" и е ориентирана с централната си фасада към изток, към Морската градина и морето. Фасадите са украсени с детайли, съчетаващи ренесансови и барокови елементи, интерпретирани през сецесионния стил. Особено впечатляващо е оформлението на фронтона над централния вход, създадено от варненския скулптор Кирил Шиваров. Композицията включва две антични фигури: древногръцкия бог Хермес (римският Меркурий), който държи в лявата си ръка жезъла на търговците, и богинята на мъдростта Атина, която е поставила разтворена книга на коленете си. Зад тях е изобразено земното кълбо, а между тях се намира лавровото клонче, символизиращо мир и слава. Този замисъл цели да подчертае взаимовръзката и глобалното значение на науката, търговията и индустрията.
• Паметник на Антон Новак - Паметникът на Антон Новак, открит на 26 юни 1999 г. в Морската градина, е символ на неговото величие и заслуги за озеленяването на Варна. Открит в присъствието на посланиците на Чехия, Полша и Русия, той е изработен от скулптора Пламен Братанов. Паметникът включва пиедестал от розов гранит с релефен портрет на Новак и бронзов листак, който символизира флората и вечната природа, които той е създал. Антон Новак е роден на 7 декември 1860 г. в село Винорж, днешен квартал на Прага, в Австро-Унгарската империя, в голямо семейство с 12 деца. Той учи в цветарското училище в Троя, недалеч от Прага, а след това служи четири години в австро-унгарската армия. След като приключва военната си служба, Новак специализира в парковете на дворците Шонбрун и Белведере във Виена. През 1892 г. започва работа в парковете на Пилзен, а по същото време поддържа кореспонденция с Карел Шкорпил, който по-късно му препоръчва да дойде в България. Благодарение на тази препоръка, Новак е поканен от общината на Велико Търново да създаде общински градини и разсадници за залесяване на скалистите склонове около града. През 1895 г. Антон Новак е назначен за управител на Варненските общински градини, което променя хода на неговия живот. Той поема отговорността за преобразуването на варненския бряг и територията около Морската градина. Заедно със своите екипи, Новак превръща дивите, обрасли с храсти и тръни площи в прекрасно оформени градини и паркове. В периода 1925-1935 г. той активно търси редки и интересни растения от Холандия, Германия и Чехословакия, като чер бор, манастирска хвойна, юка и кедър, които все още могат да се видят в Приморската градина.
• Алея на Възраждането - В Морската градина на Варна се намират множество паметници и значими обекти, сред които особено впечатляваща е Алеята на Възраждането. Тази широка алея, разположена по продължението на Централната алея между Пантеона и моста над канала до Раковината, е украсена с монументи на бележити български поети, духовници и революционери, допринесли за запазването на българския дух през османското владичество. Концепцията за създаване на централна алея в Морската градина е одобрена от Общинския съвет още през 1903 г. Първоначално тази алея е основен пешеходен път, озеленен с дръвчета - копривка и бряст, засадени през 1906 г. от градинарите Антон Новак и Иван Стойчев. През 1960 г. дърветата в средата на алеята са заменени с цветни лехи. През 1907 г. група варненски интелектуалци - лекари, архитекти, инженери и юристи - вземат решение главната алея в Морската градина да се оформи като Алея на Възраждането, с паметници на личности, съхранили националната идентичност в годините на османското владичество. На 15 февруари 1908 г. тази инициатива довежда до създаването на комитет "Българско Възраждане". В приетия устав на комитета е записано, че целта му е изграждането на 22 паметника - 20 в чест на български дейци от Възраждането до Освобождението, един посветен на Науката или Възраждането и един символизиращ Свободата. Уставът е утвърден от Министерството на народното просвещение на 22 март 1908 г., а проектът на алеята е създаден от варненския инженер Георги Бърнев, завършил строително инженерство в Париж. Първият паметник в Алеята на Възраждането е посветен на Христо Ботев. Основният му камък е положен на 18 май 1910 г., а официалното откриване се състои на 27 юли 1911 г., в деня на Освобождението на Варна. Автор на монумента е скулпторът Жеко Спиридонов. Поради финансови затруднения изграждането на останалите паметници става поетапно през годините. На 27 юли 1912 г. е открит паметникът на Васил Левски, също дело на Жеко Спиридонов. На 24 май 1927 г. е издигнат третият паметник - този на Отец Паисий, изработен от варненския скулптор Кирил Шиваров. В следващите години се появяват и други паметници в следния хронологичен ред:
• 1930 г. – паметник на Митрополит Симеон
• 1936 г. – паметник на Васил Априлов
• 1939 г. – паметник на Хаджи Димитър
• 1973 г. – паметници на Петър Берон, Любен Каравелов, Петко Р. Славейков, Георги Бенковски и Георги Сава Раковски
• 1995 г. – паметник на Гоце Делчев
• 1996 г. – паметник на Захари Стоянов
• 2001 г. – паметник на Пейо Яворов
Алеята завършва при Пантеона – монумент, посветен на българите-комунисти, загинали в борбата срещу монархията и про-германската политика на България по време на Втората световна война. В централната зелена зона на алеята, обособена като остров, са разположени плочи с надписи на селища, свързани с борбите за национално освобождение. Под всяка плоча е поставена пръст от съответното място, което символично свързва миналото с настоящето.
• Скулптура на козела във варненския Алпинеум - В Алпинеума на Морската градина във Варна отново е поставена скулптура на козел, дело на скулптора Живко Дончев. Той е известен със своите творби в областта на малката пластика и графиката. През социализма скулптурата на козела се намирала на върха на Алпинеума в Морската градина, но по-късно изчезнала, вероятно в резултат на посегателство. Според самият автор, възстановяването на тази скулптура, която има особена сантиментална стойност за много варненци, тъй като е свързана с детските им спомени, представлява важен момент. Скулптурата е бронзова и в естествен размер, като целта на твореца е да създаде реалистична фигура, която да бъде възприемана по човешки, а не идеализирана или стилизирана. И преди и сега Козелът привлича вниманието както на малки, така и на големи. Живко Дончев е създател и на други известни скулптури в Варна, сред които паметникът на Михаил Колони, бюстовете на полковник Милко Железов и професор Петър Димков.
• Паметник на украинските войни - Паметникът, разположен в Морската градина на Варна, е посветен на украинските воини, загинали за Свободата на България, особено тези от Руско-турската война (1877-1878). Той символизира дългогодишното участие на украинци в борбата срещу Османската империя и тяхната подкрепа за българската кауза през различни исторически периоди. Идеята за паметника възниква през 2002 г. от генералния консул на Украйна във Варна, Олег Барановски. Проектът е разработен от арх. Станчо Веков, Кирил Янев и Радослав Радев. Монументът представлява открит параклис, който се крепи на 4 колони, с монолитен камък в центъра, на който има надпис на български и украински език. На върха на паметника е поставен православен кръст. Общата височина на монумента е 4 метра. Паметникът е не само израз на благодарност към украинските герои, но и символ на дълбокото приятелство между България и Украйна. Той е първият такъв монумент на Балканите и е открит през март 2006 г. Украински бойци участват в битки срещу османците още през XV век и по време на Руско-турската война, като много от тях загиват в сраженията, включително около връх Шипка. Техните подвизи не само че дават надежда на българите за свобода, но и допринасят за възстановяването на българската държава. Паметникът във Варна е възпоменание на тяхната саможертва и подкрепа.
• Паметник на Иван Вазов - Паметникът на Иван Вазов е разположен близо до главния вход на Морската градина, между Морското казино и каменния мост. Той е един от двата монумента на великия писател, издигнати приживе. Идеята за паметника възниква през 1920 г., когато комитетът "Българско Възраждане" решава да го изгради със средства, събрани от варненски учители и ученици. За изпълнител е избран скулпторът Андрей Николов. Бюстът пристига във Варна на 19 септември 1920 г. и е монтиран в Приморската градина с лице към морето. Официалното откриване се състои на 24 октомври 1920 г. в присъствието на учители, ученици, офицери, духовници и граждани. След тържествени речи и молебен паметникът е официално представен пред публиката. Изработен в духа на изчистените архитектурни линии на 20-те години, бюстът представя Вазов с характерни черти - тежки вежди, широка брада и мустаци. Надписите върху постамента отбелязват юбилея на писателя и отдават почит към неговото творчество и принос за българската култура. Общата височина на паметника е 2,45 м.
• Скулптурна композиция "Фонтанът със сирените" - Фонтанът със сирените се намира на север от Морското казино и е едно от най-романтичните и значими места в Морската градина. Идеята за изграждане на фонтани и изкуствени езера е част от по-широката концепция за развитието на парковото строителство във Варна. Строителството на фонтана започва през 1926 г. по инициатива на кмета Петър Стоянов и паркостроителя Антон Новак. С решение на Общинския съвет, скулпторът Кирил Шиваров е натоварен с изработването на пластичната украса. През същата година, когато Шиваров започва работа по фонтана, той вече е създал школа за млади скулптори, които се включват в проекта. Фонтанът представлява кръгъл басейн с декоративна композиция, която съчетава митични образи с функционално предназначение. Композицията е симетрична и разположена около вертикална ос. На естествени камъни, наподобяващи морско дъно, са разположени три морски сирени, които поддържат с тиловете си голяма вълнообразна раковина. В нея, върху камъни, е разположена група деца, едно от които държи голяма риба. Около тях са разположени още деца и водни костенурки, които струят вода. Особеност на дизайна е нощният ефект, създаден чрез разноцветно осветление на дъното. Размерите на композицията са 2.80 м на 3.30 м, а диаметърът на басейна е 10 м. Използваните материали включват изкуствен и естествен камък, както и цимент. Фонтанът е открит официално през лятото на 1928 г., когато става и откриването на Морското казино. Тези два обекта са част от общата идея от 20-те години на миналия век Варна да се утвърди като Международен морски курортен център в европейски стил.
