На територията на днешната резиденция Евксиноград (на 6 км северно от дн. Варна), върху малкия нос „Св. Яни” още през късната античност (ІV – V век) възниква пристанищно поселение, което впоследствие през Средновековието се превръща в град, развиващ активно мореплаване и търговия. Затова той присъства върху доста морски карти от ХІV до ХVІІІ век, въпреки че през последните две столетия едва ли е съществувал, а след ХV век вероятно от него е останало само пристанището и малко стражево укрепление. Имената, с които е отбелязван върху различни карти са Кастрица, Катрици, Катричи, Кетрици, Кастризи, Кастро, Кастри, Кастра, Катриа и др., производни от гръцкото „кастро“, т.е. крепост.
През 1899 година Карел Шкорпил извършва първото проучване на крепостта, като повече данни за устройството на средновековния укрепен град датират от периода 2004 – 2011 година, когато ежегодно се провеждат разкопки под ръководството на проф. д-р Валентин Плетньов, директор на Регионалния исторически музей във Варна. Разкрита е голяма част от северната обърната към сушата крепостна стена в дължина над 200 м, която е с дебелина от 1,80 до 2,00 м и съхранена на височина до 3,00 м. По нея са разположени 5 кръгли бастионни кули с диаметър около 3,5 м, а в източния край е добавена още една правоъгълна (4,00 х 4,50 м) и една по-късна османска триъгълна. В тази зона от града наличието на втора по-тънка стена, навлизаща перпендикулярно на главната навътре към обитаемото пространство, подсказва, че малката градска площ оградена между двете стени е вероятно на цитаделата. Именно тя е укрепявана допълнително с кули, в това число и с триъгълнния бастион, което пък означава, че тази част е била използвана от османците през ХV – ХVІ век.
От запад в ъгъла между северната и по-късно проучената западна стена, където първоначално е имало вътрешна кръгла кула, впоследстие е бил издигнат четиристенен донжон, по-късно доукрепен от всичките си страни с външен каменен кожух с наклонени стени върху трамбован землен насип. Възможно е този кожух предназначен за защита от артелерийски обстрел, да датира също от ХV век, когато крепостта все още е имала някакво значение, вече за османската отбрана на черноморските брегове. Самия донжон обаче е предосмански, защото на най-долното му ниво остатъците от стенописи подсказват, че тук е имало параклис.
В разкопаната площ от града ясно се очертава уличната мрежа, като на места са запазени и части от настилки от каменни плочи и едър калдаръм.Тук са разкрити малката еднокорабна черква с по-късни вероятно манастирски постройки и четири издължени в план страноприемници разположени по двойки с късите си страни от двата края – северен и южен, на малко площадно уширение, успоредно на улиците свързващи пристанищната с второстепенната градска порта. Останалите основи са на жилищни сгради.
Черквата, която претърпява няколко строителни периоди от енорийска с прилежащо малко гробище, може би предназначено за починали моряци и пътници до изглежда манастирска (или метошка), е градена с ломен камък на калов разтвор и поради това вероятно не е била покрита с масивен каменен свод, а с дървен покрив върху който е лягала хидроизолация от тънки аспидни, не много големи плочи, каквито са открити при разкопките навсякъде по пода. Намерени са и части от изгнили греди със слабо сечение вероятно от покривната конструкция.
При останалите постройки изглежда покривната изолация, не е била с плочи или керемиди, каквито въобще не са откривани, а от дъски, отпечатъци от които са разкопани в не малко количество. Намерени са и отпечатъци от плетарки в парчета глинени обмазки, което предполага, че там където е имало горни етажи, те са били изградени с фахверк и обмазани двустранно с глина плетаркови стени. Една строителна система добре позната ни от запазени образци по българските земи, датиращи от ХVІІ – ХІХ век. При разкопки и из други градове, например на Царевец също са откривани отпечатъци от плетарки в глинени обмазки.
От монетните находки от разкопаните селищни части, последните от времето на емир Сюлейман, са били сечени в 1404 година. Следователно може и да се предположи, че градът е бил постепенно изоставен скоро след тази дата. Но пристанището и най-вероятно донжона като охраняваща го кула, или пък по-скоро цитаделата, която предстои да бъде разкопана,в ролята на малка стражева крепост, са продължили да съществуват до към ХVІ век.
Допълнителното укрепяване на цитаделата с триъгълния бастион, както това става и в Калиакра, като че ли подсказват, че втория вариант е по-достоверен, т.е., че именно тя е била превърната в пристанищна стражева крепост.
Днес археологическите разкопки на крепостта „Кастрици“ се намират в прилежащия парк към двореца „Евксиноград“.
