През есента на 1972 г., при прокарването на подземен кабел за електричество в западната промишлена зона на гр. Варна, багеристът Райчо Маринов попада на група метални изделия и кремъчни сечива. Той ги събира и ги предава в музея на гр. Дългопол. Оттам съобщават за находката във Варна и в края на октомври предметите са прибрани от сътрудници на Варненския музей.
През ноември започва проучването на обекта. Със съдействието на общински и държавни институции е изградена необходимата инфраструктура и са създадени условия за работа. Организирането и протичането на разкопките са заслуга на научния им ръководител Иван Иванов, сътрудник и по-късно директор на Варненския Археологически музей. Той установява, че на нарушения при изкопните работи терен е имало некропол, датиран във времето на късната каменномедна епоха. През 1976 г. по предложение на Националния институт за паметници на културата обектът е обявен от Министерството на културата за археологически паметник на културата от национално значение.
Разкопките продължават 13 сезона, до 1991 г. с прекъсвания през 1978, 1983 и 1986-1990 г. Те са осъществени с усилията на археолози от Варненския музей и антрополози от Варненския Медицински институт, и БАН. Финансирането е осигуруно от бюджета на Варненския Окръжен исторически музей (по-късно Дирекция „Културно-историческо наследство” на Община Варна; а от 2000 г. – Регионален исторически музей–Варна).
През 1976 г. е проведен международен научен симпозиум „Варненският некропол и проблемите на халколита”. Във връзка с това събитие най-значимите находки от проучените дотогава гробове са експонирани за пръв път в специално построената край Аладжа манастир музейна изложбена зала. От 1983 г. експонатите за изложени в сградата на Варненския Археологически музей.
Некрополът е гробище на обитателите на социално-икономическия център на високо развитата общност, населяваща Северозападното Черноморие през периода 4600–4350 г. пр. Хр. С разнообразието на погребални практики и огромния брой находки от различни материали Варненският халколитен некропол остава най-забележителният и значимият паметник за праисторията не само на Балканите и Европа, но и в целия свят. Той илюстрира първите етапи от зараждането на общество със сложна йерархична организация и изградени властови структури. За неговите членове най-ранните изделия от обработено злато са имали сакрално-символично значение и бележат социалния статут на притежателите им.
#VarnaGoldCivilization
