Манастирът в местността Сълзица край Варна е един от най-големите на Балканите. Намира се в очертанията на града, на 4-5 километра от центъра, в посока София.
Открит е в началото на XX в. от основоположника на българската археология Карел Шкорпил. Обхватни разкопки и проучвания започват едва през 1995 г. и с известни прекъсвания, продължават до 2007 г.
Комплексът е уникален по своята планова схема и размери, без паралел, нито в българската, нито във византийската строителна традиция.
Предполага се, че е изграден в края на ІХ и началото на Х век от св. цар Борис Покръстител. Посветен е бил на Пресвета Богородица. За първи път Шкорпил обявява предположението, че ктитор на светата обител е свети княз Борис Покръстител на българите. Повод за това му дава откритият оловен печат, на който археологът разпознал лика на Михаил-Борис, както и старобългарски надписи. В манастирския комплекс е имало следи от живот до ХVIII век.
Досега са разчистени и частично проучени едва около 5 декара, т.е. по-малко от половината от площта, на която манастирът е бил разположен.
В комплекса археолозите са открили голяма манастирска черква и огромна кула с параклис, огромен скрипториум на площ от 400 кв.метра, библиотека, училище, монашески общежития, както и олтарна маса, ковашка работилница, аязмо, български, сръбски, византийски, турски и венециански монети.
Катедралната църква е разположена в центъра на обширен двор и е от т. нар. атонски тип. Храмът притежава обемисти полукръгли ниши от север и юг, където при молитва се е събирало цялото монашеско братство. Сградата е украсена със стенописи и монументална каменна пластика. Край нея се развиват верижни помещения, строени с мекия и податлив на обработка варовиков камък бигор. Пред постройките са оформени портици в два реда, открити към просторен двор.
Едно от най-ценните открития досега при археологическите проучвания в местността „Теке Караач" („Текето на черните брястове") над Варна е бронзов кръст от Х в. На него е изобразено разпятието на Иисус Христос, а от четирите страни на кръста по всяка вероятност са четиримата евангелисти, чийто изображения са доста изтрити.
