Музеят за история на медицината в гр. Варна е уникален като идея и единствен за целия Балкански полуостров. Помещава се в сграда, която е първата дарителска болница по нашите земи, построена през 1869 г. със средства от завещанието на варненския търговец Параскева Николау. Обявена е за паметник на културата от национално значение.
Музеят се намира в т.нар. „Гръцка махала” с лице към бул. „Приморски” и административен адрес на ул. „Параскева Николау” № 7.
Понастоящем (след реставрацията от 1985 г.) в музея е разположена експозиция, представяща развитието на медицината като практика, изкуство и наука от най-дълбока древност до наши дни.
Историческа справка:
Строителството на сградата започва през 1868 г. и завършва през 1869 г. Средствата за построяването са осигурени от богатия варненски търговец Параскева Николау, който живее и се замогва в Одеса, Руската империя. През 1858 г. съставя завещание, според което зданието е предназначено за безплатна болница за бедни. През 1910 г. тя става общинска и работи като такава до 1918 г. След 1918 г. е използвана за различни цели. Няколко години в нея се помещава Противобясната бактериологична станция. От 1928 до 1934 г. е общински „Майчин дом”, а след това е Областна хигиенна лаборатория.
Сградата е проектирана и построена от първия варненски архитект Янко Константинов (Костанди). Тя е двуетажна, с изцяло каменна фасада и засводени прозорци. Архитектът разделя хоризонтално етажите с каменен корниз и вертикално с лизени. Обрамчва и прозорците с каменни рамки, като им добавя и каменен ключов камък. Над входа поставя метален балкон, носен от ковани железни конзоли. Получен е синтез между камък и желязо. Сградата има специфичен архитектурен образ и рязко се откроява от околната застроена среда. Благодетелят Параскева Николау е роден във Варна. Той прави своето завещание през 1858 г., с което дарява на Варненската община 25 000 рубли за построяване на болница и 50 000 рубли за храм, който да носи името „Свети Никола”. Църквата е построена през 1865 г., а болницата – през 1869 г. Заедно с болницата е построен и параклис, който носи името „Свети Илия”. През 1985 г. сградата на болницата е реставрирана по проект на арх. Камен Горанов и е пригодена за единствения на Балканския полуостров „Музей на медицината”.
Музеят разполага с една от най-богатите антропологични колекции в страната, която обхваща периода от V хил. пр. Хр. до края на XIV в. от новата ера. Показани са лечебни средства и практики, използвани от народните лечители. Документи и предмети от епохата на Възраждането свидетелстват за развитието на медицината. Големият брой инструменти и апаратура, експонирани в трета зала показват бързия напредък на медицинската наука и практика след Освобождението. Лични вещи и документи запознават с видни дейци на медицината в България. Особено атрактивни са старинната аптека и старинният зъболекарски кабинет, датиращи от края на XIX и началото на XX век.
Музеят разполага със специализирана библиотека от стара медицинска литература. Той е не само място, в което се съхранява спомена за миналото на медицината, а също така и институция, в която се организират тържества, срещи, изложби, конференции.
Освен по пешеходен маршрут, до Музей по история на медицината може да стигнете и с автобус № 17А, 20 до спирка "Басейна" или "Фестивлен комплекс", и оттам посока жилищния квартал на т.нар. „Гръцка махала”, като музеят се намира в близост до спирката, в самото начало на жилищния квартал.
Вход свободен!
Работно време:
ноември - април
понеделник - петък: 09:00ч. - 17:00ч., почивни дни: събота и неделя
май - октомври
понеделник - петък: 09:00ч. - 19:00ч., събота: 10:00ч. - 18:30ч., почивен ден: неделя
Обедна почивка: от 14:00 до 14:30ч.
Контакти:
ул. "Параскева Николау" №7
тел.: +359 52 639 729
www.medmuseum.bg
