В края на 19 и в началото на 20 век морският бряг във Варна се е използвал единствено за романтични разходки, като чистият морски въздух, тишината и шепотът на вълните привличали любители на природата, спокойствието и усамотението. Според модата по онова време, през деня дамите задължително носели шапка и чадърче, а роклите били с дълги ръкави.
Първият морски курорт у нас е Варна, но отначало къпането и слънчевия тен не били всред приоритетите на посетителите. Смятало се, че от значение е предимно морският въздух - лечебен при сърдечни заболявания, астма, анемия и др.
Основна заслуга за интереса към морската вода у нас има д-р Анастасия Головина, която още през 1897 г. публикува в сп. „Медицински сборник” статията „Ползване на хидротерапията. Морски и речни бани, разтривания и пр.”. По-късно тя дарява средства за създаването на плаж за бедни и болни варненски деца.
С времето интересът към „морските бани” нараствал. Все повече лекари препоръчвали на пациентите си къпане, или поне обтриване на тялото с морска вода. Предприемчиви варненци построили “женска” и “мъжка баня” на плажа. Навътре в морето, над забити в морето релси била изградена платформа, а върху нея - сковани дъсчени кабинки. Къпането ставало само в басейна, ограден от релсите. В началото на пътечката към женската баня се разхождал стражар. Облечен в униформа и въоръжен с пушка, той не допускал мъжете да гледат или да доближават мястото, определено за жени.
Варна започва да се възприема като курорт едва през 1908 г., когато в града пристигнали първите 200 организирани туристи – френска делегация, която е посрещната с държавни почести. Те предприели това пътуване не само заради свежия морски въздух, но и заради уникалната гледка на Дикилиташ („Вкаменената гора”), както и заради Девненските карстови извори.
