Това е един от най-добрите маршрути за планинско колоездене край Варна. Разбира се, понятието „най-добър“ за всеки човек включва различни неща – някои обичат да съзерцават гледки или да усещат близостта на морето (когато говорим конкретно за Варна), други може би предпочитат по-кратки и леки карания, за трети водеща е техническата сложност или физическото натоварване. А пък тук всички тези неща са добре смесени и балансирани. Нещо повече – огромна част от карането е по пътеки – и по-лесни, и по-технични тук-там, което прави МТБ преживяването още по-пълноценно. Не липсват и интересни места – освен няколкото панорамни гледки и карането на територията на природен парк „Златни пясъци“, маршрутът преминава и покрай Аладжа манастир – една от основните туристически забележителности в района. При наличие на време и желание може да се отбиете и да го разгледате.
Началната точка е при портала на телевизионната кула над Варна, докъдето може да стигнете с кола. Наоколо има черни пътища, по които може да се намери място за няколко автомобила. По този начин се спестяват 200-300 м изкачване през урбанизирани територии и се започва по-бързо с карането по пресечен терен. Ако държите да започнете карането от града и да изкачите баира към ТВ кулата, може да съедините който е да е от трите маршрута край нея с настоящия и сте готови.
В другата посока маршрутът достига покрайнините на с. Кранево, преди да се върне обратно към Варна. Ако желаете да отидете и на плаж, може да се спуснете през селото към брега, но това ще добави още няколко километра асфалт и 100 м височина. Иначе връщането на места е по същата главна пътека през ПП „Златни пясъци“, но на други места е по алтернативни пътища и пътеки, така че в никакъв случай няма да ви доскучае.
Денивелацията по маршрута се натрупва чрез множество кратки изкачвания и спускания, така че не се усеща на момента, но в края на карането със сигурност има причина краката ви да са леко натежали.
Освен всичко друго, по-голямата част от маршрута е на сянка. Това го прави подходящ дори и за лятото, като тогава все пак е препоръчително да изберете сутрешните часове. Най-хубаво е обаче през пролетта и есента. Макар че на места почвата е глинеста, пътеките като цяло са добре утъпкани и рядко ще имате проблем с калта, макар че след обилни валежи е по-добре да изчакате 1-2 дни.
Начална точка: Варна, телевизионната кула над града; https://goo.gl/maps/FYP1ZNL3oN37ZYQR9
Дължина: 38.6 км
Изкачване: 880 м
Ниво на техническа трудност: средно (R1, R2, T1, T2, T3)
Физическо натоварване: средно (КФН=6)
Продължителност: 4-8 часа (в зависимост от темпото, почивките и т.н. )
Вода: 1-1.5 л, по маршрута има чешми на ключови места
Храна: за цял ден
Терен:
- асфалт – 7.2 км
- черни пътища – 14.7 км
- пътеки – 16.7 км
Описание:
От портала на ТВ кулата (т.01) тръгваме по тесния асфалтов път, който я свърза с главното шосе (т.02) и след внимателно пресичане поемаме по него наляво. След 200 м в т.03 се отбиваме вдясно по широк и равен черен път покрай вилна зона Добрева чешма (вече си е по-скоро жилищен квартал). Следваме само главния път между полето и къщите. В т.04 (2.3 км) пътят завива леко вдясно и навлиза между къщите. В т.05 (4.2 км) улицата става асфалтова.
Внимавайте за т.06 (4.5 км), където трябва да се отклоним надясно по черен път между дворовете на няколко къщи. След 200 м с леко изкачване пътят свършва и преминава в пътека (т.07). По нея местни деца даже са започнали да си правят скокове. След стотина метра завиваме рязко по пътека вляво. В началото е по-стръмна но след малко наклонът намалява. Има доста разклонения – държим все наляво. Най-големият разклон е в т.09 (5.3 км). Като цяло пътеката не е много трудна, но включва технични участъци с камъни. След средата се превръща в скоростен улей, но не много широк, така че бъдете внимателни – на места има камъни.
В края на пътеката (т.10, 5.7 км) излизаме на асфалтовия път от кв. Виница към Аладжа манастир и Златни пясъци. Поемаме по този път наляво в режим изкачване. В т.11 пътят прави остър завой на 180 градуса – това място се нарича „гумения завой“ заради честото свирене на гумите на автомобилите. Ако погледнете наляво в гората, ще видите интересен паметник, който е като малко копие на Паметника на свободата (Шипка).
Продължаваме по шосето до т.13 (7.3 км), където надясно се отклонява тясна пътечка в гората – поемаме по нея. Пътечката ни извежда в периферията на поредната вилна зона (т.14), където по друга пътека наляво се включваме в черен път (т.15, 8.2 км) и се спускаме леко по него. След 500 м (т.16) продължаваме леко вляво по широка и равна пътека в гората. Караме само по нея, като пропускаме разни отклонения – такива има в т.17 и 18, а в т.19 достигаме Ковшак чешма – популярно място за пикник и почивка сред варненци. От чешмата караме направо по черен път, пропускайки пътеките наляво и надясно – по-ясните такива са в т.20 и 21. В т.22 (10.2 км) достигаме асфалтовия път между Аладжа манастир и Златни пясъци. Поемаме по него наляво и нагоре и след 300 м достигаме паркинга на манастира (т.23), където има и хубава чешма.
Оттук поемаме по асфалтов път надясно и след 50 м пак надясно (т.24). В т.25 (10.8 км) достигаме частен имот и продължаваме по павирана пешеходна алея леко вдясно. След 50-60 м изоставяме алеята и продължаваме по пътека наляво – широка е, с променлив наклон и със зелена и жълта туристическа маркировка. В т.27 (12.0 км) пътеката се раздвоява – караме надясно по жълтата маркировка, като се пригответе за малко по-стръмни и каменисти участъци. В т.28 и т.29 пропускаме маркирани пътеки надясно, като при първата има и чешма. Там наклонът се обръща в посока нагоре. В т.30 (12.9 км) пътеката отново се събира с другата, която оставихме вляво, и продължаваме надясно по зелена и червена туристическа маркировка. След 400 м (т.31) пътеката се разширява до черен път, а в т.32 има разклон, където поемаме надясно. Някога това е било черен път, сега е чудесна пътека – сравнително гладка и бърза. В т.33 сме наляво и малко след това излизаме на тесен асфалтов път (т.34, 14.9 км), по който поемаме наляво и нагоре.
След 2-3 завоя в т.35 (15.6 км) отново достигаме основната пътека с червена и зелена маркировка. Поемаме по нея надясно и я следваме, без да се отклоняваме никъде. Пътеката върви ту леко нагоре, ту леко надолу – първо е широка, после става по-тясна, минавайки над един скален венец, където на няколко места се разкриват гледки към морето. Такава има и в т.36 – споменавам я, защото оттук пътеката се спуска стръмно надолу. Карайте с повишено внимание!
В края на спускането (т.37, 20.1 км) излизаме при главния път от Варна на север, в покрайнините на с. Кранево. Наляво има тесен асфалтов път, който се изкачва към старо военно поделение – поемаме по него нагоре. След 1 км в т.38 се отделяме от асфалта по черен път вдясно, който продължава да се изкачва с плавен наклон. По-нататък пътят се стеснява и започва да прилича повече на широка пътека. Караме само по него – той се изкачва към билото и продължава да го следва в югозападна посока. На няколко места вляво и вдясно се отделят по-ясни или по-занемарени черни пътища (такива има в точки 39-44) – пропускайте ги и следвайте основния път. По едно време наклонът се обръща надолу и в т.45 (25.3 км) излизаме на тесен асфалтов път.
Завиваме по него наляво и след 20-30 метра (т.46) хващаме черен път вдясно, по който минава и основната туристическа маркировка (червен и зелен цвят). Тук може да се очаква кал след по-обилен дъжд, има коловози и на няколко места пътят се разделя на различни ръкави – изберете си линия според предпочитанията. В т.47 (26.4 км) завиваме по черен път наляво и веднага след това пак вдясно (т.32) – тук вече сме в тази част от пътеката, по която минахме и в посока Кранево. В т.30 обаче държим дясната пътека със зелена маркировка. Караме все на юг към Аладжа манастир по познатата вече широка пътека, като в т.25 минаваме наляво по пешеходната алея. По нея излизаме отново на паркинга и чешмата при Аладжа манстир (т.23).
Този път продължаваме малко по асфалта нагоре, като търсим след 50-100 метра пътека с червена туристическа маркировка, отбиваща се вляво (т.48, 29.7 км). Някога това е било пешеходна алея с плочки и стъпала, сега се е поразбила и на места е доста интересна и дори технична пътека. По нея излизаме на черния път преди Ковшак чешма, в т.20. Продължаваме на юг в посока Варна по познатите ни вече пътища и пътеки, само че в т.16 хващаме една пътека вляво, която под формата на скоростен улей се спуска към вилна зона Дъбравата. В т.49 (31.5 км) се включваме в широк и гладък черен път (улица) покрай къщите и по него надясно (югозапад) излизаме на шосето в т.12 (32.9 км).
Караме стотина метра надясно и при входа на гробищен парк „Север 2“ (т.50) поемаме наляво по много стръмен асфалтов път, който ни извежда на платото в близост до в.з. Лозите. На кръстовището в т.51 сме направо и по разбит асфалт навлизаме във вилната зона. Следваме само главната улица, по която дойдохме на отиване – този път обаче сме в посока ТВ кулата. Дотам пътят трябва вече да ви е познат, като единствената разлика е, че малко преди отбивката към нея може да хванете една тясна пътечка надясно в гората (т.52), която ще ви изведе при едно магазинче с кът за отдих – добро място да се освежите с газирана напитка или бира.
