Навигация English Русский Deutsch Romanian

29Май

Забележителностите на Варна

Морската градина


Морската градина е един от символите на град Варна. Разположила е своите красиви и прохладни алеи по цялата крайбрежна алея в града.Характерни за Морската градина са поддържаните прекрасни градински площи, тихите алеи, красивата многообразна естествена растителност и множеството културни паметници намиращи се на територията й. Внушителният централен вход на Морската градина оформен с колони е построен през 1939 година по прокет на тогавашния главен архитект Георги Попов.
След Освобождението, през 1881 г. кмета Михаил Колони пръв поставя въпроса за създаването на градска градина (зад Театъра) и съвременен приморски парк. Активността на М.Колони и съидейниците му бързо дала резултати - градината скоро стигнала 26 дка, засадени били първите 130 дръвчета, поправени били пътеките.
Завинаги Морската градина се свързва с името на чеха Антон Новак. По молба на варненската община през 1894 г. К.Шкорпил поканил във Варна паркостроителя, специализирал в дворците Шьонбурн и Белведере във Виена. Той се заел с ентусиазъм и в кратко време кланицата и сметището били преместени, брегът почистен, започнало и облагородяването на мястото зад дерето до гробищата. Огромна била работата по набавянето на подходящата дървесна растителност. С каруци били пренасяни ценни видове от Варненско, от Лонгоза и Странджа, от Средиземноморието и Цариград. Скоро Морската градина си спечелила славата на най-красивия парк на Балканите.
На 7.3.1897 г. общинският съвет решава да се направи резервоар (шадраван) зад бюфета (на мястото на сегашното "Морско казино").
На 25 септември същата година, разглеждайки състоянието на градината, се взема решение "Да се разработи още неразработената част от градината оттатък дерето, като се продължи до гробищата." В заседание от 24.1.1898 г. е възложено на Анток Новак да изработи план за засаждане на "чуждоземни дръвчета", доставени от Цариград, ведно с "чимово семе". В друго заседание от 16.1.1899 г. Новак е натоварен да направи ситуационен план, по който да се разработи необработената още част от градинана
С протоколно решениe № 4 от 1.4.1908 г. комитетът решава да се изгради Алея на Възраждането с паметници на Христо Ботев, Васил Левски, Паисий Хилендарски, Георги Раковски, Любен Каравелов, Стефан Караджа, Георги Бенковски, Панайот Волов, Софроний Врачански, Неофит Бозвели, Антим 1, Петър Берон, Константин Фотинов, Васил Априлов, Петко Славейков, братя Миладинови, Гаврил Кръстевич и Тодор Икономов. За реализирането поставената цел комитетът събира доброволни средства от частни лица, общини, окръжни съвети, дружества и от държавата. Съгласно чл.6 от устава на комитета първият паметник на Христо Ботев, е трябвало да се издигне само с лични средства, събрани от членовете-инициатори, на брой двадесет и един варненски граждани. Комитетът си поставя за цел всяка година на 27 юли да се открива по един паметник, но балканската и Първа световна вовойна попречват за реализирането на това високо патриотично начинание.

забележителноститена Варна

Малки римски терми /III – VIв. сл. Хр. /

Малки римски терми /III – VIв. сл. Хр. /

Те са разположени в югоизточната част на съвременния град Варна, на юг от Големи Римските терми. Те са построени и функционират в периода 3 - 6-ти...
Прочети повече Виж всички
Добави обект
  • Къде да отседна
  • Нещо за хапване
  • Свободно време