Този сайт използва бисквитки (Cookies). Ако продължите да използвате сайта приемаме, че сте съгласни с използването на бисквитки. Научете повече за тях и се запознайте с политиката ни за защита на личните Ви данни тук.
Идеята за издигане на паметник на цар Калоян принадлежи на адмирал Христо Контров. Подготовката за изработване и поставяне на паметника започва през 2007 г. Огромната месингова статуя на конника е излята в София и транспортирана до Варна.
Барелефът се намира в северната част на градинката зад Районния съд, с гръб към бул. „Мария Луиза”. Изграден е по инициатива на варненската организация на федерация „Царство България” и е посветен на 100-годишнината от рождението на цар Борис ІІІ.
Днес в чест на Аспарух можем да видим във Варна два паметника. Единия е бюст-паметник на Аспарух и се намира в градинката пред читалище „Народни будители“. Другият е паметник на Аспаруховия воин, намиращ се на защитния вал.
Паметникът на граничаря се намира в крайбрежната зона на Морската градина. В близост е до Природонаучния музей, който някога се е ползвал именно от граничарите за граничен пост. По време на Първата световна война, през септември 1916 г. офицери и войници от XV-та погранична дружина са подложени на обстрел.
Паметникът на приморците, паднали в Сръбско-българската война, е осветен на 25 септември 1894 година. Мястото, където първоначално бил построен е пред Катедралата. Реално това е било средата на кръстовището на бул."Княгиня Мария-Луиза" и бул. "Владислав". Средствата за паметника били събрани основно от офицерите, служещи в приморски полк.
Паметникът-портал на Осми Приморски полк се намира в разделителната тревна площ на бул.„Осми Приморски полк". Посветен е на падналите в бой приморци по време на войните за национално обединение от 1912-1913г. и 1915-1918г.
Карел и Херман Шкорпил – двама са създателите на варненската, а и на българската археологическа наука въобще. Заслугите им не подлежат на съмнение. По-големия брат Карел открива и установява мястото и основните постройки в първата българска столица Плиска. Безспорен е и приносът на по-малкия брат Херман, който открива раннохристиянската базилика в Джанавара.
Цялото име на известния ни като „Пантеона" паметник е „Паметник на загиналите борци против фашизма и капитализма от град Варна и Варненски окръг в периода 1923-1944г.". Началото на този паметник започва, когато през 1945 г. на могилата Турна тепе била изградена Братска могила, в която били положени костите на загиналите борци против фашизма и капитализма.
Идеята за построяването на паметника започнала още на 8 май 1958 година с обявяването на конкурс за проект на паметник на Съветската армия. През следващите няколко години били проведени още няколко конкурса, като на последния, проведен през есента на 1973 г. било одоодобрено предложението на варненските скулптури Евгени Баръмов, Альоша Кафеджийски и Камен Горанов.
Паметникът, посветен на жертвите на комунизма във Варна и варненски окръг, се намира на бул. ”Сливница” в градинката до Градската художествена галерия. Това е вторият паметник със същото име след паметника, открит и осветен в гр. София на 12 септември 1999 г.
В гр. Варна идеите за паметник от този тип датират от 1992 г., но официално предложение пред кмета на града за изграждането на такъв монумент е направено на 30 май 1995 г.
В следващите няколко години се провели два регламентирани конкурса между варненските художници и скулптори и проектирането било възложено на арх. Косьо Христов и скулптора Павел Джeферов.
Паметникът на Стефан Караджа се намира на кръстовището на бул. "Княз Борис I" и бул."Сливница". Обърнат е с лице към алеята по пътя за входа на Морската градина. След подписването на Ньойския мирен договор (в сила от 9 август 1920 г.) България предава част от Южна Добруджа на Румъния.
Паметникът на Николай Коперник се намира до сградата на Астрономическата обсерватория. Възложен е за изработка на проф. Далчев, който от своя страна проектира паметника на Коперник в София, давайки го за изпълнение на Петър Атанасов. Вместо с глина и бронз, те изработили паметника с моделиране от отделни заварени листове медна ламарина върху предварително изработено метално скеле.
В рамките на Морската градина са разположени множество паметници и други забележителности, сред които се откроява широката Алея на Възраждането, от двете страни на която са разположени монументи на известни български личности – поети, духовници и революционери, спомогнали за съхранението на българския дух в годините на османското иго.
Алеята с пръст от паметни за страната ни места се намира преди Алея на Възраждането по посока на Пантеона в Морската градина. Открита е на 1 ноември 2001 година от Община Варна. В средната тревна площ в две редици по края един срещу друг са разположени общо 30 паметни плочи от черен мрамор.
В близост до Пантеона в Морската градина се намира Алеята на космонавтите. Традиция било космонавтите, пристигащи в България да засаждат по едно иглолистно дръвче. Първото такова е посадено от Юрий Гагарин на 26 май 1961 година. Той поставя начало на традицията. Някогашната сребриста ела, посадена от първия комоснавт отдавна е изсъхнала, но някои от иглолистните дървета, посадени от различни космонавти могат да се видят и днес.
Алеята на олимпийските спортове се намира в Морската градина, в непосредствена близост до Делфинариума. Открита е с тържествена церемония на 09.05.2013 г., обновената алея е с дължина 1100 м и ширина 5 м., върху която има десет площадки със съответните знаци, където жители и гости на града могат да получат повече информация за успехите на варненските спортисти.
Паметникът е изграден в градинката до Търговската гимназия в центъра на града.
Кирил Шиваров (1887 г. – 1938 г.) е един от най-значимите варненски творци, допринесли за създаване на уникалния облик на морската столица и обогатяване на културното наследство на България.
Паметникът на арх. Дабко Дабков, проектирал и участвал в изграждането на повече от 200 знакови сгради в морската столица, е открит на 6 април 2016 г. и е дело на скулптура Веселин Костадинов. Фигурата на арх. Дабков е изработена по негова фотография от 1922 г.
Паметникът на граф Игнатиев се намира в Градската градина между Драматичен театър “Ст. Бъчваров” и филиала на театъра. Представлява гранитен постамент с надписи върху четирите му страни и бронзов бюст на граф Игнатиев. На лицевата страна на постамента в основата на бюста е поставен фамилният герб на Игнатиеви.
Паметникът на капитан Петко войдода се намира пред Дома на тракийското дружество в градинката на бул."Владислав Варненчик".
Петко Киряков Калоянов (Петко Каракирков), известен като Капитан Петко войвода, е български хайдутин и революционер. Посвещава живота си на освобождението на българските тракийски земи и обединението им с България.
Паметникът на Добри Христов се намира пред Градската Художествена галерия, в северния край на градинката срещу бившия ресторант “Севастопол”. Височината на паметника е 2,90 м, стъпалото е квадрат със страна 2,85 м и височина 18 см.
Във Варна има два бюст-паметника на Никола Йонков Вапцаров, един орелеф, една скала-паметник, една мемориална плоча, бронзов релеф на стената на училище “Климент”, бивше “Вапцаров”, бюстов портрет в сградата на Военноморското училище, което носи неговото име, има и голям бронзов паметник на Вапцаров в цял ръст, изграден в двора на училището.
Паметникът на Иван Вазов е изграден в първата част на Приморската градина – в тревната площ между Морското казино и каменния мост за втората част на градината. Това е единият от двата паметника на Иван Вазов, открити, докато големият ни писател бил още жив.
Английският паметник се намира на ъгъла на бул. “Княз Борис І” и ул. “Найден Геров”, в градинката до Колежа по туризъм. Той представлява военен надгробен паметник, поставен по добро стечение на обстоятелствата именно там, където по време на Кримската война през 1854г. били погребани близо 700 английски войници.
През 2013 г. в парковото пространство около Археологическия музей на Варна се откри паметник, който е символ на признателността на варненската еврейска общност към българския народ по повод седемдесетата годишнина от спасяването на българските евреи по време на Втората световна война през 1943 г.
Паметникът на арменските бежанци във Варна се намира в градинката пред Археологическия музей. Идеята за паметника е на братята Овсепян - Ерем и Арутюн. Паметникът е част от проект за създаване на песен носеща името "Адана", превод на книга на български език и паметник - всички с благодарност към българския народ за това, че през 1915г. приел много бежанци от Армения.
Паметникът е открит на 20.10.2020г. и е дарение от правителството на Република Индия по повод 150-годишнината от рождението на Махатма Ганди.
Разположен е в градинката до Градската художествена галерия.
Паметникът на Антон Новак се намира в Морската градина, в близост до икономическия университет. Антон Новак (1860 – 1945) е чешки ландшафтен архитект, създател на Приморския парк, Аспаруховия парк и други зелени площи във Варна. За планирането на парка при Музея „Владислав Варненчик“ той получава орден „За гражданска заслуга“ от правителството на Полската република.
Бронзовият бюстов паметник на полк. Милко Железов (1872 – 1955) се намира пред Военноморския музей. Той е издигнат по инициатива на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва и от Съюза на ветераните от войните на България, по повод 100-годишнината от Първата световна война.
Buletin informativ
Abonează-te acum pentru a primi informații actualizate despre ofertele turistice, experiențe noi și știri din Varna.
