Идеята за построяване на Офицерски клуб се появява сред варненската общественост и военно съсловие след Освобождението. Някогашните турски казарми, които са заемали площта на днешния бул. „Мария Луиза” са били използвани за балове и срещи на висшето общество, но били крайно остарели и нямали европейски вид. Със средства, заделени от българската държава и волни пожертвования на варненската общественост през 1897 г. започва строителството на Варненския офицерски клуб, по подобие на вече изградени сходни такива из западна и централна Европа.
Проектант на обекта е софийският военен инженер Тодор Бояджиев. Ситуирана на ъгъл, сградата има две фасади, богато украсени с класически детайли – пиластри, колони, капители, фронтони и завършва с мансарден етаж и луковиден купол. Завършена през 1899 г. и открита тържествено за Новогодишния бал на офицерите на 31 декември 1899 г. В тази сграда в периода 1899-1944 г. са се провеждали редица балове, сватбени тържества и други обществени прояви. Първият етаж е бил запазен за търговски помещения, като тук се е намирала и аптека „Грозев”, ресторант и библиотека.
След 1944 г. сградата носи името Дом на народната войска и се ползва за общежитие, а от 1952 до 1992 г. официално се нарича Дом Народен Флот /ДНФ/. През 1983 г. сградата е реставрирана и разширена. Изградени са киносалон с 350 места, концертна зала със 120 места, заседателна зала, лекционна зала, библиотека, хотел, ресторант, дневен бар, изложбена и игрална зали. От 1992 г. Офицерският клуб е познат под наименованието Военноморски клуб.
