Аспаруховият вал е оцеляло до днес свидетелство за това как старите българи са укрепвали своите граници.
Предполага се, че е издигнат през VIII век за защита на ниския бряг от морски нашествия, най-вероятно византийски.
Като добри воини прабългарите са знаели тактическата стойност на височината в разгара на битката. В долната част на Аспаруховия вал над твърдото ядро от уплътнен сиво-чер глинест пясък или каменна зидария е насипван пясък или глинест пясък, смесен с неголямо количество каменно-тухлени примеси. Горната част от насипа се състои от непрекъснато покритие от глинест пясък, смесен с хоросан и голямо количество камъни и счупени тухли. Около вала и понастоящем се наблюдават заблатявания и очевидно това „заскаляване” е правено за тяхното преодоляване. Без него е било невъзможно разстилането и уплътняването на първите слоеве на насипа. Особени грижи древните български строители са полагали за укрепване на тялото на насипа.
Когато през 1976 г. е прокопан дълбоководният канал море-езеро, Аспаруховият вал е разделен на две части и южната част от него може да бъде видяна в Аспаруховия парк.
До Аспаруховия вал и Аспаруховия парк може да използвате автобусите 17, 17А, 46, 60 до автобусна спирка „Детски кът“.
