Този сайт използва бисквитки (Cookies). Ако продължите да използвате сайта приемаме, че сте съгласни с използването на бисквитки. Научете повече за тях и се запознайте с политиката ни за защита на личните Ви данни тук.
Архитектурата на един град, заедно с природните му дадености и местоположение, придават индивидуален облик на населеното място. В тази връзка всеки град може да се похвали със собствена уникална архитектура и Варна е ярък пример за това.
Един от символите на града от зората на обявяването му за морски курорт в началото на 20-те години на XX век са Морските бани.
Още през миналите векове чуждите пътешественици – учени, дипломати и търговци не скривали възхищението си от прелестите на варненския бряг.
Това е главният площад на Варна и историческото сърце на града още от преди Освобождението през 1878 г., където е била концентрирана светската и духовна власт, а днес е средище на културния живот с наличие на сградата на Драматичния театър и начало на пешеходната зона в централната градска част.
Часовниковата кула и зала „Съединение” са построени в края на 1889 г. след взето решение на общинския съвет при първия кметски мандат на Кръстьо Мирски. Планът е изготвен от градския инженер Сава Димитриевич, който проектира 24 метрова кула, за нуждите на наблюдателница на Пожарната команда. През 1891 г. е монтиран закупения от Германия часовников механизъм и кулата окончателно променя предназначението си.
В недалечното минало на края на ХІХ и първата половина на ХХ в., улица „Преслав” е главният път на Варна. Към днешна дата това е мястото, където човек може да се полюбува на романтичната атмосфера, която старата европейска архитектура придава на улицата.
Идеята за построяване на Офицерски клуб се появява сред варненската общественост и военно съсловие след Освобождението. Някогашните турски казарми, които са заемали площта на днешния бул. „Мария Луиза” са били използвани за балове и срещи на висшето общество, но били крайно остарели и нямали европейски вид.
До средата на XIX век, районът на днешната Морска градина е бил голо поле, извън крепостните очертания на града. Първообразът на градска градина за обществено ползване възникнал през пролетта на 1862 г. В началото тя представлявала зеленчукова градина на мястото, където сега е входът-колонада, а по-късно, на още 4 декара, били посадени вишневи дръвчета.
Централната поща на град Варна се намира на едно от най-оживените кръстовища на града - бул. "Вл.Варненчик" и бул."Съборни". Сградата е строена 5 години по проект на арх.Ангел Момов. Основният камък е положен на 18 април 1930 г., а официално е открита през 1935 година. Двуетажната красива сграда впечатлявала с вътрешната си архитектурна украса дело на украинския скулптор Михайло Парасчук.
Най-внушителната сграда на ул. «Преслав» е сградата на Търговско-индустриалната камара и стоковата борса, проектирана от архитектите Дабко Дабков и Стефан Венедикт Попов. Построена е върху част от стария барутен погреб (Барутхането). Строителството й започва през 1929 г. и завършва през 1933 г. Открита и осветена от епископ Андрей през 1935 г. От 1952 г. сградата е предадена на МНО и се използва като Щаб на ВМС. Като военен обект сградата се охранява.
Сградата на Юнашкия салон с уникалните дървени орнаменти и колони е построена през 1910 г. и е сертифицирана като паметник на културата и архитектурата от 1982 г. Салонът се състои от спортна зала за тренировъчни цели и търговски помещения, които са предназначени за отдаване под наем.
Сградата на Варненската община е монументална. Построена на 06.09.1981 г. и е проектирана за партиен дом, в който да се поместят градските и окръжни комитети на БКП и комсомола. Първоначалният проект е на архитектите Галина Петева, Тодоричка Петкова и Ангел Ангелов. Впоследствие сградата се изгражда по преработен проект от екип с ръководител арх. Стефан Колчев.
Държавен архив – Варна е отдел в Регионална дирекция „Архиви” – Варна, който регистрира, комплектува, обработва, съхранява, отчита и предоставя за използване архивираните документи на граждани, учреждения и организации от Варна и областта. Сградата на Държавен архив – Варна се разполага в централната градска част с административен адрес на ул. „Преслав” № 52. Това е каменна сграда, която се разполага зад зданието на Окръжен съд – Варна.
Една от най-представителните и красиви сгради в цяла България е зданието на Варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров”. Средище на културния живот в града, където освен театрални постановки се изнасят симфонични концерти и опери.
Една от добре запазените сгради във Варна с представителна за направлението арт деко архитектура. Някогашният гранд хотел „Мусалла” е построен през 1927 г., по проект на арх. Дабко Дабков и със собственик предприемача Методи Гандев като се е търсела прилика с нюйоркски небостъргач – „Флатайрън билдинг”.
Това е една от добре запазените къщи във Варна от времето на османското владичество с типичния си източносредиземноморски вид, наричан още и Възрожденски стил, като днес сградата се използва за седалище на професионалния съюз на архитектите във Варна. Домът на архитекта се намира в централната градска част на Варна, на територията на някогашната турска махала и в близост до площад „Независимост”.
Това е най-старото висше учебно заведение във Варна, заемащо сграда с над стогодишна история. Това е един от петте акредитирани университета във Варна с факултети по стопанство, информатика, управление и др.
Икономическият университет се намира на бул. „Княз Борис” № 77 и в близост до централната част на Морската градина.
Един от малките варненски площади с импозантна архитектура и кръгла форма е пл. „Екзарх Йосиф”, познат повече на варненци с името „Шишковата градина”, по името на известния варненски лекар – д-р Данаил Шишков, с чиято активна работа и обществена дейност площадът е оформен в днешния си вид.
Аспаруховият мост свързва кварталите Аспарухово и Галата с централната част на Варна, като представлява единствената връзка през плавателния канал, свързващ Варненското езеро с Черно море. Той е част от магистрала Черно море и Европейски път E87.
При строежа на новото варненско пристанище в началото на века били построени още три фара - един на края на приморския вълнолом, един на края на южния вълнолом и още един на приморския вълнолом, срещу този на южния. Последните два фара маркирали входа на пристанището.
Бюлетин
Абонирай се сега, за да получаваш актуална информация за туристически оферти, нови преживявания и новини от Варна.
