Часовниковата кула и зала „Съединение” са построени в края на 1889 г. след взето решение на общинския съвет при първия кметски мандат на Кръстьо Мирски. Планът е изготвен от градския инженер Сава Димитриевич, който проектира 24 метрова кула, за нуждите на наблюдателница на Пожарната команда. През 1891г. е монтиран закупения от чужбина часовников механизъм и кулата окончателно променя предназначението си.
За подръжката на часовниковия механизъм от монтирането му се грижи известния варненски общественик Отон Иванов. След неговата кончина през 1932 г. грижите са поети от сина му – Иван Отонов. Часовниковата кула се извисява с купол, увенчан с осмоъгълна камбанария, отворена от четирите си страни. Камбанарията завършва с висок шпил. Със своеобразната си архитектура, разчупен обем и височина градският часовник е туристическа забележителност и един от акцентите в градското ядро. Заедно с часовниковата кула е построена зала „Съединение”. До построяването й малкото културни прояви се провеждали в салоните на конака, турските казарми и т.нар. зала „Конкордия”, която се намирала в частния дом на търговеца Паруш Георгиев на ул. „Хан Крум”. При пожар къщата изгаря и спешно се налага да се построи градска зала, която е проектирана от арменския архитект Кюрегян, който живее и работи в Цариград. Открита е в края на 1890 г. с гастролирането на софийската драматична трупа „Основа”. От архитектурна гледна точка интерес представлява източната фасада, изградена в духа на италианския ренесанс, с богат примес на елементи от арменската архитектура, което й придава особен чар. Залата се използва за сказки, чествания, балове, както и като театрален салон.
От 1909 г. в нея се прожектират филми. През 1914 г., когато е открита дизеловата електроцентрала, е електрифицирана. След направено преустройство, от 12.ІХ.1921 г. залата става общински театър. На 9.ХІІ.1934 г. тук е открито Радио Варна. През 1965 г. по проект на арх. Камен Горанов залата е преустроена основно и става филиал на Варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров” под името „Варненска комуна”. Сегашния вид добива през 2007 г., когато в северната част е направена пристройка по проект на арх. Димитър Стефанов, в която е поместено входното пространство и сладкарница. От своето построяване до днес градският часовник и зала „Съединение” са емблема на града.
