Как уличното изкуство преобразява градската среда и превръща познати пространства в нови забележителности? Разговаряме с Николай Чакъров - основател и творчески директор, и Радослав Мавродиев - съосновател и маркетинг директор на The Graffs, за развитието на графити културата във Варна, реализираните проекти и потенциала на уличното изкуство като част от съвременния туристически облик на града.
Отговаря: Николай Чакъров
Историята ни започна от улицата - от първите стени, на които буквите бяха по-важни от съня, а идеите - по-големи от бюджета. Години наред рисувах просто защото не можех да не рисувам. После дойдоха първите поръчки и заедно с тях - първата истинска отговорност: вече не рисуваш само за себе си, а за човек, който ти е поверил своята стена.
Повратният момент дойде, когато се обединихме с Радо. Аз носех истинския опит и творческата визия, той - структурата, бизнес уменията и маркетинга. Така страстта срещна организацията. Около нас постепенно се събра екип от над десет артисти - всеки със свой почерк и с дългогодишен опит.
Днес имаме проекти в цяла България и работим с десетки общини. Какво ни помогна? Три неща - дисциплина, екип и това, че никога не сме спирали да се развиваме и да сме проактивни. Изкуство, започнало от улицата, може да стигне до всяка точка на света, ако зад него стоят работа, визия и правилните хора. А всичко това тръгна от Варна - и тук винаги се връщаме.
Отговаря: Радослав Мавродиев
Промяната е огромна. Допреди няколко години думата „графити“ веднага се свързваше с надраскани надписи и вандализъм. Днес общини, училища, детски градини, хотели и големи брандове сами ни търсят, защото виждат, че един добре планиран мюрал прави мястото по-красиво, по-безопасно и по-разпознаваемо. Хората вече правят разлика между хаотичното драскане и професионалното улично изкуство с ясна концепция и послание.
Варна според мен е сред лидерите в този процес. Тук институциите показаха, че не се страхуват от смелите решения. Имаме изрисувани няколко подлеза, един надлез, няколко училища, колоните на Аспаруховия мост, вълноломът на Морска гара, сградата на Областна администрация, Регионалната библиотека и, разбира се, десетки частни проекти. Това са места, през които минават десетки хиляди хора всеки ден. Когато градът сам се довери на уличното изкуство, той изпраща силно послание: искаме да виждаме повече красиви графити, а не вандализъм и драсканици…
Варна има всичко, за да бъде столицата на уличното изкуство в България и дори в Европа – море, светлина, млади хора и нашия екип от артисти, които живеят тук.
Отговаря: Николай Чакъров
Тайна няма, но истината е, че с всички сме приятели. Познаваме се отвън и отвътре, разбираме се с поглед и всеки знае силните и слабите страни на другия. Тази атмосфера се вижда в крайния резултат - в детайла, в енергията, в скоростта ни и в начина, по който пространството остава след нас.
В екипа имаме различни стилове на рисуване - портрет и фотореализъм, илюстративни и приказни композиции, класически графити букви, абстракция, pop art и др. За всеки проект подбираме хората, чийто стил най-добре отговаря на идеята, мястото и публиката. Детската градина изисква един подход, портретите на исторически личности - съвсем друг.
Общата визия се ражда в концепцията: заедно я обсъждаме, утвърждаваме я с клиента и след това артистите творят. А мащабът вече не ни плаши: със собствена вишка и сработен екип това, което за един артист биха били месеци работа, за нас е проект за няколко дни.
Отговаря: Радослав Мавродиев
Трудно е да избереш - всяка стена има своя история. Ако трябва да посоча един, това е вълноломът с надписа „Port of Varna“ на Морска гара. Той е първото нещо, което виждат хората, пристигащи в града откъм пристанището, и последното, което снимат, преди да си тръгнат. За много кратко време се превърна в една от разпознаваемите визитни картички на Варна - място, където хората спират, правят си снимки и ги споделят по целия свят. Точно това е силата на уличното изкуство - да превърне една бетонна стена във визитна картичка на града.
Много специални за нас са и колоните на Аспаруховия мост с портретите на Тодор Колев, Георги Калоянчев, Стоянка Мутафова, Татяна Лолова и Георги Парцалев. Хората слизат от колите, за да се снимат с любимите си актьори, а възрастните разказват на децата кои са те. Когато една стена кара поколенията да си говорят, знаеш, че си направил нещо смислено.
И не на последно място - надлезът при „Спартак“, единственият изрисуван надлез в България, реализиран по инициатива на Община Варна и ФК „Спартак“.
Отговаря: Николай Чакъров
Всяко място си има своя история - ние просто я изваждаме на повърхността. Преди да започнем, винаги питаме: кой минава оттук, какво означава това място за хората и какво искаме да почувстват, когато го видят.
Понякога отговорът е очевиден - в подлеза в „Тракия“ пресъздадохме Капитан Петко войвода, защото историята и паметта са част от идентичността на квартала. Там се намира именно Тракийското Дружество. На Аспаруховия мост - големите български актьори, които са израснали в сърцата на поколения варненци. На Морска гара - самият град: катедралата, морето, чайките. В училищата често рисуваме патрона - така децата всеки ден минават покрай човека, чието име носи тяхното училище, и започват да се интересуват кой е бил той.
Работим заедно с Общината, училищата и местните хора, защото те познават мястото най-добре. Нашата задача е да превърнем идеята в образ, който е красив, разбираем и издържа времето. Портретът трябва да е точен, но и да има душа - иначе е просто скица на стена.
Отговаря: Радослав Мавродиев
И двете. Много от проектите започват с покана - от общини, училища, детски градини, бизнеси. Работили сме с Община Варна, Община Русе, Община Шумен и десетки образователни институции. Но също толкова често ние сме тези, които търсят. Обикаляме града, виждаме сива стена, подлез или трафопост и си казваме: „Това може да бъде нещо красиво.“ След това подготвяме визуализация, предлагаме я на собственика или на институцията и започваме разговор.
Процесът е ясен: оглед на мястото, концепция и визуализация, съгласуване, а след това реализация - с професионални материали, защитни лакове за външни условия и собствена вишка за работа на височина. Знаем как се работи с община, с корпорация и с частен клиент, защото изискванията на всеки са различни.
Мисията ни е проста - да направим България по-красива чрез изкуство. Затова имаме и лична цел: да изрисуваме 100 детски градини в цялата страна до 2030 г. Вече сме над 15. Вярваме, че децата, които растат сред цвят и изкуство, ще пазят своя град.
Отговаря: Радослав Мавродиев
Реакциите са най-хубавата част от работата ни. Докато рисуваме, хората спират, носят ни кафе, разказват ни спомени за мястото, снимат. Възрастни дами ни благодарят, че подлезът, през който минават всеки ден, вече не е тъмен и страшен. Децата си избират любим герой от стената. А когато проектът е готов, той започва да живее свой живот в социалните мрежи – хиляди снимки, споделяния, коментари. Нашите проекти обикалят цяла България в социалните мрежи и виждаме подкрепата на милиони българи…
Абсолютно вярвам, че уличното изкуство може да бъде част от туристическия облик на Варна. Градове като Лисабон, Берлин или Мелбърн привличат туристи именно със своите графити и маршрути за street art. Варна има всички предпоставки за това - вече има десетки впечатляващи стени, разпръснати из целия град.
Следващата стъпка може да бъде обиколен маршрут на уличното изкуство във Варна - с карта, кратка история за всяка стена и QR код към нея. Така туристът, който е дошъл за морето, ще открие и другото лице на града - живо, цветно и съвременно. С радост бихме работили заедно с Община Варна по такава идея.
Отговаря: Николай Чакъров
Във Варна има много талантливи млади хора - виждаме ги на работилниците ни, по училищата, на събитията. На Графити феста в Grand Mall Варна десетки деца хванаха спрей за първи път под наше ръководство и видяхме как очите им светват. Точно така започнахме и ние.
Най-важното, което казвам на всеки начинаещ, е: рисувай много, рисувай на хартия, рисувай на легални стени, търси свой почерк и уважавай чуждото. Графитите са занаят - иска се търпение, техника и характер. Не е нужно да рисуваш нелегално, за да си истински артист. Затова в подлеза „Морско дъно“ написахме: „Варна не е чернова… Не на спрей войната!“ - искахме да кажем, че градът заслужава уважение.
Ние сме отворени към младите артисти - търсим нови хора с хъс и им даваме възможност да работят до нас по реални проекти. Мечтаем Варна да има повече легални стени – специално отредени места, където младите могат да тренират свободно. Това е най-добрият начин да се роди следващото поколение артисти и да се намалят хаотичните надписи по сградите.
Отговаря: Николай Чакъров
Без да се замислям - индустриалните силози в пристанищната зона или огромната подпорна стена на Алея Първа. Тя се вижда от хиляди варненци всеки ден, както и от всеки кораб, който влиза в града. Представям си ги като гигантско платно, посветено на морето и на историята на Варна - от древното варненско злато до днешния жив град.
Най-големият графит в България в момента е около 3600 квадратни метра. С неограничен бюджет бихме го подобрили - и то тук, във Варна. Истината е, че тук можем да направим не само рекорд за България, а и рекорд на Гинес. Но това е тема за друг разговор…
Това би било не просто графит, а нова забележителност, която да се вижда от морето и да кара хората да пътуват специално, за да я видят.
А ако бюджетът наистина е неограничен - бихме превърнали всички подлези в града в една обща подземна галерия. Всеки подлез - различна глава от историята, културата и хората на Варна.
Отговарят: двамата
Николай Чакъров: Дом. Море. Вдъхновение. Тук съм израснал, тук направих първите си графити и тук се връщам след всеки проект - независимо колко далеч е бил…
Радослав Мавродиев: Свобода. Амбиция. Възможност. Варна е мястото, където съм роден и където работя и творя всеки ден. Тук започнаха и двата ми бизнеса, и вярвам, че тепърва ще покажем на света какво можем…
