Владимир Славчев е доктор по археология, главен асистент в Регионалния исторически музей - Варна. Научен ръководител е на петнадесет археологически експедиции, включително и на възобновените през 2021 г. разкопки на Варненския халколитен некропол. Научните му интереси са свързани с праисторията, неолита и каменномедната епоха, погребалните практики, селищното устройство и социалните процеси в Североизточна България и по западното Черноморие. Повече от две десетилетия той посвещава работата си на разгадаването на една от най-големите археологически загадки на човечеството - цивилизация Варна, създала най-старото обработено злато в света. Организатор е на множество изложби, представящи миналото на Варна и Варненско у нас и в чужбина.
Баща ми е историк и четенето на множеството книги по история вкъщи предопредели интереса ми към тази наука. Постъпих в специалността „История“ на Софийския университет, където през първата година на обучението ми всички дисциплини ми бяха интересни. Главен асистент (днес доцент) Петя Георгиева ме покани да участвам в нейните археологически проучвания и, когато бе създадена новата специалност „Археология“ ми даде кураж да се прехвърля в нея. Тя беше тази, която ме насочи към професионалния ми път и досега продължавам да се уча от нея. Следващият, който ми помогна в навлизането на дебрите на науката и археологическата документация, бе професор Людмил Вагалински, с когото работих при проучването на късноантичните крепости при с. Кривина, Русенско и в гр. Тутракан. Третият, на който дължа професионалното си израстване, е покойната професор Хенриета Тодорова, чиито съвети и помощ в синтетичното разбиране на проблемите на миналото и на същината на археологията ме изградиха като учен.
Най-важната причина некрополът да е световно известен археологически паметник е, че той е първото свидетелство за появата на неравенство в човешкото общество. В гробовете му са открити най-ранните символи на власт - скиптри, диадеми, украшения - които показват, че хората започват да се делят на управляващи и управлявани. Това е началото на пътя към държавните организации и именно в това се крие значимостта на некропола - от него тръгва развитието на съвременното устройство на днешните политически и административни системи, основани на структури, в които има подчинени и ръководители.
Появата на златните изделия е тясно свързана с разбирането, че хората вече не са равни. Предметите от благородния метал са белези на позицията, която притежателите заемат в обществото и ролята им в него. Освен това, те са персонални - със смъртта на собствениците им, те се погребват с тях. Така че изглежда, че първите вождове получават властта си благодарение на личните си качества и заслуги и техните отличия си отиват от този свят заедно с тях.
В по-широк план, появата на обработеното злато е част от развитието на ранната металургия, в която се работи с мед. Тази икономическа сфера изисква целогодишна ангажираност от определен брой хора, които нямат време да се занимават със земеделие и животновъдство, за да се изхранят. Възниква необходимост от ново разделение на задълженията в обществото - част от населението произвежда храна и за нововъзникналата занаятчийска прослойка, която за това им предоставя своята продукция. Новите обстоятелства довеждат до появата на управляващите - вождовете, чието задължение е и да се грижат за спазването на новосъздадения „обществен договор“.
Първо, не трябва да говорим за „съкровище“. Златото, открито в некропола, представлява гробни дарове, погребани с неговите собственици. Това е съвсем различна концепция от съкровищата, които са заровени като ценни предмети с идеята да не бъдат взети от неприятели и, при добри обстоятелства, да бъдат извадени от собствениците им когато опасността премине. Варненският некропол предоставя рядката възможност изделията да бъдат свързани с техните притежатели. Полагането им като част от погребални ритуали позволява натрупването на огромен обем информация за целия комплекс - както за произхода, състава и технологията на металите, така и изследването на генетиката на погребаните, тяхната диета; за средата на обитаване от запазените полени; състава на използваните бои и много други. Така археолозите могат да разкрият една мащабна картина на древното общество, чиято реконструкция без тези данни е далеч по-бедна и непълна. Златото от некропола е пълноценен извор за изследването на миналото, а не просто набор от изделия, даващи представа за естетическите вкусове и технологичните умения на нашите предшественици.
Изненадите идват от това, колко различна е представата за некропола, изградена досега на частичните публикации и изложби, наблягащи на богатите гробове. Всъщност, броят им е малък на фона на общото количество проучени комплекси - 335 към днешна дата. От тях само една пета съдържат златни предмети, а от общо 6 кг злато в четири гроба са открити 5 кг. Поразителното е сложността на представите на древните хора за задгробния свят и множеството обреди, съпътстващи починалите в отвъдното. Технологичните знания и умения на занаятчиите са на неподозирано досега ниво. Удивително е, че след толкова години проучвания, все още не всичко за некропола е изяснено - например, през 2024 г. открихме нишов гроб - практика, която дотогава не само не беше регистрирана на Балканите за каменномедната епоха, но дори не беше и подозирана. Анализът на диетата пък показа, че в менюто на погребаните рибата и морските продукти са заемали едва 5%, въпреки близостта на езерото и морето. Така че, изглежда, изненадите няма да свършат.
Това е общност от хора, започнали да се специализират в различни икономически области. Занаятчийството започва да се превръща във важна част от стопанския живот. Търговският обмен обхваща значителни части на Балканския полуостров от Егейското крайбрежие през Родопите, Стара планина и Лудогорието до Карпатите. В търговията, военното дело и управлението водеща е ролята на мъжа, но в религиозната сфера доминират жените. Процесите на изграждане на протодържавна организация са ясно видими в Черноморската област и не са толкова напреднали във вътрешността на полуострова. По всичко изглежда, че времената са доста бурни, тъй като повечето от мъжете са погребвани с личните си оръжия - бойни брадви, лъкове, копия. Въпреки тези промени в обществото, неговата основа остава непроменена. В мнозинството си членовете му се занимават със земеделие и животновъдство - традиционния поминък за Балканите от повече от хилядолетие и половина дотогава.
Да, това е така. Варненският некропол е навлязъл във всички учебници по археология по света. Златните фигурки на бикове от гроб 36 отдавна са се превърнали в един от най-известните символи на некропола и на града. Смятам, че причините за магията на изделията са три. На първо място, това е загадъчната привлекателност на златото като метал, неподлежащ на промяна от средата и времето. За масовата публика етикетите „най-стар“, „първи“, „уникален“ привличат безотказно. Третото е, че геометричната простота на предметите с изчистени линии без излишни детайли ги прави достъпни за разбиране и запомняне дори от най-малките.
Археологическото наследство е сред най-ценните активи на Варна и има огромен потенциал да привлича туристи от цял свят. Градът е носител на уникално историческо богатство - от най-старото обработено злато в света, открито във Варненския халколитен некропол, до впечатляващи паметници от античността, Средновековието и по-новата история.
Все повече туристи търсят автентични преживявания и среща с културата и историята на местата, които посещават. Това е възможност Варна да се позиционира още по-успешно като водеща културна дестинация в региона на Черно море. Социализирането на археологическите обекти, модерното им представяне и интегрирането им в туристическите маршрути допринасят за по-дълъг престой на посетителите и за привличането на нови аудитории.
През последните години се реализират инициативи за популяризиране на културно-историческото наследство, а бъдещите инвестиции в консервация, експониране и съпътстваща инфраструктура ще позволят на Варна още по-пълноценно да разкрие своята история пред българските и чуждестранните гости. Това е ресурс, който не само обогатява туристическия продукт на града, но и изгражда неговия международен образ като дестинация с дълбоки корени, богата култура и уникална идентичност.
Археолозите сме с професионални изкривявания по отношение на откриваните от нас предмети и вълнението от допира с артефактите е отстъпило мястото на аналитичното разглеждане. Въпреки това, все още съм запазил в себе си учудването всеки път, като докосна нещо, направено от човешка ръка преди хилядолетия. Всеки път се опитвам да си представя този, който е ползвал предмета, какво го е мотивирало и вълнувало, що за човек е бил. Опитите да получа отговори на тези въпроси е и движещата сила в изследванията ми.
Ако трябва да покажа Варна на чуждестранен гост извън музеите и археологическите обекти, бих започнал с Морската градина - безспорно едно от най-красивите и емблематични места в града. Тя съчетава море, природа, култура и възможности за отдих по начин, който малко европейски градове могат да предложат. През лятото тук се провеждат концерти, фестивали и разнообразни събития, а крайбрежната алея е изпълнена с живот и настроение.
Варна обаче има много какво да предложи през всички сезони. Освен крайморската атмосфера, градът впечатлява с архитектура, уютни градски пространства, богата кулинарна сцена, множество културни прояви, театрални и музикални събития, спортни форуми и възможности за уелнес и СПА туризъм. В непосредствена близост се намират и едни от най-интересните природни забележителности по българското Черноморие.
Това, което прави Варна специална, е съчетанието между морския дух, богатата история, динамичния културен живот и гостоприемството на хората. Именно тази комбинация превръща града в привлекателна дестинация не само за летен отдих, а за посещение през цялата година.
