През 1921 г. Варна официално е обявена за курортен град и това поставило пред общината неотложната задача за построяване на нови морски бани. Изпълнението е възложено на чешката фирма "Пител Браузеветер". Строителството започнало на 7 май 1925 г., а на 12 юли 1926 г. било тържественото откриване. Над 20 000 души присъствали на тържеството. Разположени на изток от Аквариума, Централните морски бани заемали площ от около 2000 кв.м. Масивната постройка била във формата на буквата Ш, като в нея имало два етажа с около 1000 кабини. В централния корпус бил изграден малък басейн и 66 вани за топла вода.
Навътре в морето бил изграден дълъг железобетонен мост, на чийто край се издигала кула с четири площадки за скокове в морето. Но той имал и друга функция - служил като своеобразен "параван", разграничаващ мъжкия от женския плаж. По него ходел дежурен полицай, който не позволявал на мъжете да се спират и гледат към жените, въпреки че при тогавашната плажна мода нямало какво толкова да се види. Все пак през 1928 г. достъпът на жените до мъжкото отделение бил разрешен, докато обратното било "табу" чак до 1932 г.
Построяването на новите морски бани изиграло голяма роля за развитието на туризма във Варна. Броят на летуващите през първия сезон на баните бил над 30 000 души, от които 20 процента били чужденци. Скоро след откриването им баните били значително разширени, мостът бил удължен, а през 1929 г. непосредствено до тях били построени и Северните морски бани с водна пързалка към тях.
Историята на банския костюм у нас не е кой знае колко богата, както и навсякъде по света. В началото банският костюм бил предназначен само за баня, а не за плаж. Къпели се в морето с бельо и халати. Първите облекла, предназначени за къпане на открито, били естествено мъжки и наподобявали гащеризон от плътно трико, обикновено на райе.
По-интересна е историята на женския бански костюм. По това време той включвал както трико, така и туника, или нещо като къса рокличка, като в самото начало покривал абсолютно цялото тяло, а при врата, глезените и китките на ръцете се привързвал с ширити. Едва след Първата световна война плувните дамски костюми станали по - смели като кройка и материя. И докато мъжкият бански костюм продължавал да е все така банален, женският бански костюм преминал през множество трансформации - с панталонки, без панталонки, с ръкави, без ръкави, с къдри, панделки, с подплънки и др.
Мъжкият и женският плаж във Варна били все още далече един от друг: на север бил мъжкият, а на юг - женският. Разделяло ги опънато въже, а по-късно и ограда, но постепенно и естествено те се приближавали. За униформения охранител на морала и приличието било построено нещо като малко мостче над пясъка, върху което човекът с пушката имал по-добра видимост към нарушителите. През 1927 г., на 17 юни, помощник - кметът на Варна отстъпил под натиска на чуждестранни летовници, които протестирали против разделянето на плажа на мъжки и женски, и още същият ден Варна се сдобила със смесен плаж.
След официалното обявяване на Варна за морски курорт на 10 юни 1921 г. и малко по-късно откриването на морските бани, притокът на български и чуждестранни летовници нараствал, като те пренасяли и плажната мода от Европа към варненския плаж. Към края на 20-те години било прието жените да носят цял бански костюм от вълнено трико с къси крачоли, а мъжете къси гащета. През 30-те години плажните облекла ставали все по-разнообразни. Дамските плажни костюми вече били от от две части - къси шорти и сутиен, използвали се и халати - къси и по - дълги.
С цел насърчаване на плажната мода и разнообразяването на банските костюми започнали да се организират плажни тържества и конкурси за мис плаж, царица на плажа, най - хубав бански костюм, най - хубаво дете и др.
Големи вълнения предизвиквал изборът на царица на плажа (Мис Варна). Тази идея била дадена още през 1922 г. от група чешки летовници. Идеята обаче се осъществила едва след десетина години. През 1934 г. бил организиран първият конкурс за красота на плажа, а през следващите години се провеждали и конкурси за плажно облекло. На конкурса през лятото на 1937 г. присъствали над 30 000 летовници и граждани. Тогава титлата „Мис плаж“ била присъдена на 16 - годишната Надя Русева от София, следвана от чехкинята Чири Храброва, плевенчанката Вяра Ангелова и виенчанката Труде Келер. За първи път варненка спечелва титлата “Царица на плажа” през 1939 г., и това била госпожица Таня Киселова, на 18 години. Специалната награда за победителката бил билет първа класа до Цариград и обратно.
Конкурсите се провеждали по най-тържествен начин. Мостът на централните бани бил украсяван със зеленина. За специално поканените гости на моста поставяли пейки. Публиката била на самия плаж. Журито заемало местата си на първата площадка на моста до кулата и имало най - отговорната задача да определи коя красавица ще е новата “Царица на плажа”. Фирми от Варна, София, Русе и Пловдив осигурявали подаръците за победителките - дрехи и чанти с българска бродерия, парфюми с прочутото розово масло и други тоалетни принадлежности. Вечерта в Морската градина се устройвали грандиозни увеселения в чест на красавиците. Освен конкурси за красота се организирали и конкурси за най - хубаво дете и за най - хубав бански костюм. Подобни събития разнообразявали атмосферата на плажа и го правели още по - привлекателен за летовниците във Варна.