Паметникът на Иван Вазов е изграден в първата част на Mорската градина – в тревната площ между Морското казино и каменния мост, водещ към втората част на градината. Това е единият от двата паметника на Иван Вазов, открити, докато големият ни писател е бил още жив.
Разноликото литературно творчество на Вазов, както и многозначното му присъствие в обществения живот на страната накарали Иван Церов – дългогодишен варненски учител, заемал и кметския стол, да напише за Иван Вазов, че е “най-мощният наш поет и писател, чието име бе обкръжено с ореола на любов, почит и благоговение от страна на учителството и цялото наше просветно общество”. Когато се задал юбилейният октомври на 1920 г., унилият следвоенен град заживял отново с трепета на съграждането. От една кратка дописка във “Варненски общински вестник” разбираме, че през януари 1920 г. по предложение на своя председател комитетът “Българско Възраждане” взел решение да се “даде преднина” на паметника на Иван Вазов и той да бъде открит на 24 октомври с. г. Това решение определя и мястото на паметника – с лице към морето, което Вазов съзерцавал, а средствата за паметника да бъдат събрани от учителите и учениците на варненските училища. Решението препоръчва също така изпълнението да бъде възложено на известния скулптор Андрей Николов - един от първите възпитаници на Държавното рисувателно училище.
В частни варненски архиви е запазена информация за това, как на 19 септември 1920 г. паметникът бил посрещнат на гарата от общинския инженер Г. Бърнев, как бил натоварен на каруци, откаран до Приморската градина и монтиран в тревната площ северно от градското казино с лице към морето. На 24 октомври 1920 г. започнало всенародното честване на творческия юбилей на Иван Вазов.
Същия ден преди обяд в Приморската градина на Варна се събрали всички учители и ученици от варненските училища, прогимназии и гимназии, много офицери и войници, цялото духовенство, много граждани. Г-н Харалан Николов – председател на комитета “Българско Възраждане”, произнесъл реч и свалил белия плат, с който бил покрит паметникът. Тържествен молебен за здраве отслужил митрополит Симеон в съслужие с четирима свещеници, след него прочувствена реч произнесъл учителят от Девическата гимназия Илия Венов. Паметникът на Иван Вазов е изработен в стила на по-изчистената и синтезирана линия, приета в архитектурата през 20-те години на миналия век. В портрета на Вазов ясно личи обичта на автора към ренесансовото реалистично изграждане на модела. В случая Андрей Николов е моделирал характерно българско лице с широки мустаци, които скриват израза на устата и с тежки вежди, надвиснали като стрехи. С лекота е моделирана гладката, издадена напред брада, а в израза на лицето има нещо непроницаемо, то е на затворен в себе си човек, тих и спокоен, строг и малко достъпен – такъв, какъвто го описват и съвременниците му. Бюстът има височина 0,85 м и е поставен върху колона с височина 1,25 м. Колоната стъпва върху квадратна база с височина 30 см, общата височина на паметника е 2,45 м. На лицевата му страна, в горната част е написано с печатни главни букви: “На Ив. Вазовъ по случай 50 годишниятъ му юбилей 24.Х.1920”. Долу, в основата на колоната е написано: “Отъ комитета “Българско Възраждане” и почитателите му – Варна”. В средата на постамента е гравирано с главни печатни букви четиристишието: “Отъ ранните си младини живехъ, За мен си не, а за народа. От ранните си младини запехъ За родина и за свобода.” Така го е написал за себе си Дядо Вазов, види се, така е искал и ние да го помним.
GPS: 43.204474, 27.925425