Паметникът на капитан Петко войвода се намира пред Дома на тракийското дружество в градинката на бул."Владислав Варненчик" пред Районния съд. Именно варненските тракийци изпратили писмо до председателя на Градския народен съвет във Варна, в което искали да се изгради паметник на Петко войвода и във Варна. Важно е да се отбележи, че през годините, в които живее във Варна, той става учредител и член на настоятелството на тракийското дружество "Странджа", което ръководи близо 15 години.
През 1958 г. за около три месеца скулпторката Соловея Ленкова под ръководството на проф. Далчев моделира паметника от глина. Двамата пристигат във Варна и връчват задачата за изработка на каменоделеца Кольо Брацикликски. Проектирането и изработката на постамента става дело на арх. Жечко Чолаков. Строежът на полукръглата площадка и монтажът на паметника били завършени на 18 февруари в кварталната градинка зад Окръжна болница. На 14 юни 1959 г. с голямо шествие и празненство бива открит паметника на капитан Петко войвода.
През 1975 г. паметникът е преместен в градинката на новия Тракийски дом, където се намира и понастоящем.
Петко Киряков Калоянов (Петко Каракирков), известен като Капитан Петко войвода е български хайдутин и революционер. Роден е на 6 декември 1844 г. в Доган Хисар (днес Гърция). Посвещава живота си на освобождението на българските тракийски земи и обединението им с България.
За живота му във Варна:
В края на руско-турската война, капитан Петко войвода гостува в Русия на ген.Скобелев - по негова покана. Там генералът го представя на император Александър II. Императорът му дал още веднъж званието капитан за участието във войната и го наградил с Георгиевски кръст за храброст, подарявайки му и имение в Киевска губерния от 16 000 хектара.
Около една година капитан Петко воевода остава в руската губерния, след което продал имението и се върнал в България. Но когато стъпил на българска земя не му позволили да продължи към целта му - Източна Румелия. За това остава уж за малко във Варна. С малка част от парите от продаденото край Киев имение си купува къща. Останалата част раздава на бедните варненци без значение от етнос и религия.
През 1892 г. бива заподозрян, че развива антистамболовска дейност и готви покушение срещу министър-председателя. Бива арестуван и изтезаван лично от варненския градоначалник в подземията на Римската кула. Не е бил изкаран пред съд и без присъда е заточен в стария турски участък до Римската кула до 1884 г. След като излиза, става учредител и член на настоятелството на тракийското дружество "Странджа", което 56 години след смърта му изпраща искане за създаване на паметник в негова чест. Във Варна живее 20 години, ръководи дружеството до последните си дни. На 7 февруари 1900 г. на 56-годишна възраст почива от рак на стомаха. Погребват го в старите варненски гробища.
GPS: 43.211342, 27.906649