На около 80 км северно от гр. Варна, ограничен от отвесни пурпурни скали, нос Калиакра се врязва с двукилометров клин навътре в морето и затваря голям подковообразен залив. Природният и археологически резерват Калиакра, обявен през 1960 г., заема 687,5 дка и включва диви степи и впечатляващи крайбрежни скали, високи до 70 м. Растителният свят наброява повече от 400 вида, от тях 47 са редки застрашени. Тук гнезди аристотелеви корморан и могат да се наблюдават делфини.
През IV в. пр. Хр.тук израства селището Тиризис, по името на местното тракийско племе тиризи. През римската епоха крепостта се разраства - строят се водопровод, църкви, баня, крепостни стени, повечето съхранени до днес.
С името Калиакра селището се споменава за първи път я края на XIII в., равнозначно на добър или хубав нос. Най-голям разцвет Калиакра изживява през втората половина на XIV в., когато е столица на т. нар. Добруджанско деспотство. То обхваща североизточните български земи, откъснати от централната власт.
Писмените сведения говорят за мощен средновековен град, в който владетеля сече собствени монети и превръща крепостта в църковно средище с право на монашеска ставропигия.
Залезът на крепостта настъпва с завладяването й от османските нашественици. Последните известия за Калиакра са свързани с морска битка в залива на носа между контраадмирал Ушаков и турския флот през 1791г., в която руската армада надделява.
Най-удобният начин да стигнете до нос „Калиакра” и археологически резерват „Калиакра” е с автомобил.