Сто години ни делят от официалното обявяване на Варна за морски курорт. Датата е 10 юни 1921 г., а пътят на развитие на града, за да достигне сегашния си блясък и известност, е дълъг и изпълнен с трудности. Благодарение на природните дадености, както и на находчивостта, знанията и упорития труд на плеяда от именити личности, Варна започва своето изграждане като курорт от национално и международно значение и нито за миг не спира да надгражда, за да бъде на нивото на световните морски курортни градове.
След тежките за България войни в началото на XX век и последвалия Ньойски мирен договор градът загубва своето търговско значение, замира търговията и свързаните с нея внос и износ през Варненското пристанище и все по-трудно може да се осигури поминък на населението. Безбрежното синьо море във Варненския залив море се явява най-удачният икономически изход за варненци. Първото, с което се залавят варненските общинари, е да превърнат града в модерен морски курорт и да осигурят препитание за обеднялото население. Обявяването на Варна за морски курорт става официално на 10 юни 1921 г. от тричленна комисия, оглавяване от Йордан Пекарев и изпълняваща роля на Общинска управа.
В обявеното от Йордан Пекарев постановление е написано: „Самата природа със своите прелести най-добре показва и повелява сигурна и целесъобразна насока. Превръщането на Варна в специален курортен морски град, който така преобразен, ще бъде условие за поминък на населението. Градът ще бъде гордост за България, неговото име ще се носи наравно с Ница и Монте Карло. Затова решихме – обявяваме Варна за специален морски курортен град, за един хинтерланд между селата Кестрич, Голяма Франга, Аджемлер, Белово и Галата.“ Документът е подписан от тричленката – Йордан Пекарев, д-р Наум Бочев и инж. Илия Христов. През 1925 г. е издаден и царски указ, с който Варна официално поема пътя на морското курортолечение.
Варненската община решава да се заеме сама с изграждането на модерен морски курорт. Това става много бързо и със заслугите на тогавашния кмет Петър Стоянов и помощниците му Богдан Елефтеров и Иван Върбанов, при активното съдействие на инж. Янко Мустаков, арх. Дабко Дабков и инж. Йосиф Стоянов. Модерните морски бани са изградени по проект на инж. Мохачек и под непосредственото ръководство на арх. Желязко Богданов.
Строителството на баните започва на 7 май 1925 г. и завършва на 01 август 1926 г., когато става и официалното им откриване. С изграждането на морските бани Варна се превръща в модерен морски курорт с отделение за мъже и жени, с топли и студени морски бани и един смесен плаж. Баните разполагат с 1000 кабини I и II класа, със 66 вани за топла морска вода, с дълъг мост навътре в морето, завършващ с кула за скокове във водата.
Създадените условия за летовници привличат бързо много курортисти от страната и чужбина. В годините на откриването баните се посещават средно от 24 000 души. През 1928 г. се откриват Северните морски бани и водна пързалка на смесения плаж. С това морските бани се изравняват с европейските морски курорти и интересът към тях нараства. Варна се налага като модерен морски курорт и съвсем заслужено получава името „Царица на Черно море“.
В края на 20-те години от миналия век броят на посетилите Варна летовници нараства с бързи темпове. През 1926 г. та се били около 12 500, през 1927 – приблизително 38 хиляди, а през 1928 броят им достига 40 хиляди за сезон. През 30 – те години вече броят на туристите в град Варна е между 30 и 50 хиляди за един сезон. Увеличава се и броят на чуждестранните посетители, както и броят на държавите, от които те пристигат. В началото курортния град се посещава предимно от чехи, поляци, унгарци, австрийци, турци, румънци, турци и др. Разходите, които летовниците правят по време на престоя си във Варна възлизат на около 200 милиона лева на сезон. Тези средства остават в града и оказват голямо влияние върху икономиката му.
Реклама с проспекти и плакати започва още с обявяването на Варна за морски курортен град, но едва от 1927 г. тя е вече масирана. Проспектите най-напред са написани на български и френски език, но в следващите години се издават и на немски и чешки. През 30-те години проспектите вече се печатат в художествена форма и на 7 езика – български, френски немски, чешки, полски, унгарски и румънски, а малко по-късно и на турски език.
В чуждестранната преса много скоро започват да се публикуват ласкави отзиви за Варна. В тях градът е описан като луксозен и модерен европейски морски курорт на бъдещето. Авторите на публикации подчертават голямото значение на природните дадености във Варна – красиво местоположение, прекрасен и голям плаж с чист и мек пясък, чисто море и красив крайморски парк. В материалите в пресата се описват и новоизградените модерни морски бани, които със своите приспособления за къпане допринасят морският курорт да бъде предпочитано място за почиващи от цял свят.
И сега, в навечерието на 100-годишнината от обявяването на Варна за курортен град, в процеса на нейното разрастване и усъвършенстване се наблюдава един вечен стремеж да се пазят традициите на предците, но в същото време градът да бъде неделима част от съвременния свят, да бъде модерен и актуален. Точно този привлекателен и многолик образ на града прави Варна магнетична дестинация за туристи от всички кътчета на света.
