В края на 19 в. и началото на 20 в. във Варна имало многобройни заведения от различен тип. Те били и мястото, където варненци можели да получат информация и да научат някоя клюка, място за делови срещи и общуване, забавления, игри на карти, табла и др.п.
През първите десетилетия на 20 век във Варна отварят врати много луксозни ресторанти. Такива били най-вече хотелските, първокласните и второкласните ресторанти. Градът предлагал и голямо разнообразие от заведения като ресторант-бирарии, семейни локали, пивници, кръчми, бюфети, навеси и бараки за скара и напитки. Многобройни били и кафенетата, а по-късно се появили и сладкарниците.
Едни от най-известните хотелски ресторанти били „Сплендид палас“, „Нови Преслав“, ресторант „Кристал“ на ул. „Цар Борис“ и др. Първокласни и второкласни ресторанти имало по бул. „Сливница“, а на входа на Морската градина се намирал ресторант „Грозд“, който забавлявал посетителите с оркестър, дансинг и дори джаз музика.
Заведенията разположени на централния площад били изключително популярни. Едно от тях било гръцката кръчма на Яни Зарикоста, където се сервирали безплатни мезета за ракия, а чест посетител бил писателят Йордан Йовков. На ул. „Шуменска“ № 2 (днес ул. „Шопен“) пък се намирал семейният локал и ресторант „Алхамбра“, който предлагал западноевропейска и българска кухня, както и уютна градина с беседки.
Кафенетата и сладкарниците били неразделна част от социалния живот на Варна.
Кафене „Балкан“ се наложило като артистично кафе от европейски тип и било място за срещи на местната интелигенция. Намирало се на ъгъла на улиците „Преслав“ и „Цар Борис“, а едни от редовните посетители били известният варненски скулптор Кирил Шиваров, както и поетът Николай Лилиев.
Едно от най-реномираните кафенета в централната част на града било „Лондон“ в едноименния хотел. То било най-представителното и предпочитано кафене с елегантна обстановка, уют и европейска атмосфера, и бързо се превърнало в средище на интелектуалния елит на Варна. Сред най-известните му посетители били арх. Дабко Дабков, Атанас Буров, арх. Стефан Венедикт Попов и др.
Кафенетата тип виенска сладкарница били също изключително популярни - в тях сред изискана атмосфера и комфорт се предлагали модерни европейски сладкиши.
Една от най-реномираните и модерни сладкарници била „Париж“. Намирала се на ул. „Преслав“ 29, а салоните били обзаведени с мека мебел в червен плюш. Сервирало се в луксозни сервизи, имало лятна градина и богато меню. Предлагали се 15 вида пасти, 20 вида торти, френска баклава, еклери, фонданови бонбони, различни сладка. В следобедните часове сервирали бюрек, соленки с орехи, закуски и различни сладоледи. Майстор-сладкар бил Петър Керемедчиев, който по-късно се издигнал до основател на Варненската сладкарска школа.
Трайни следи в сладкарската традиция на Варна оставя и фамилия Бабаеленови. В тяхната сладкарница „Вардар“ на площад „Независимост“ постоянен гост бил артистът Кръстьо Сарафов.
