През 1980-те години по инициатива на местните власти и в рамките на националната изложба „Скулптура и декоративна пластика на открито, в градинката до Градската художествена галерия на Варна (днешният площад „Атлантическа солидарност”), е поставено началото на „Музей на открито”. Сред първите произведения, намерили място в него са „Холокост” (1983 г.) на Иван Русев и „Майка” (1987 г.) на Зиятин Нуриев.
- „Холокост” изработена от сандански мрамор, е посветена на геноцида на евреите по време на Втората световна война. Скулптурата напомня монументална надгробна плоча с три лежащи човешки фигури. Едната от фигурите е на дете. Творбата се вписва органично в архитектурната среда, като със своето осезаемо присъствие, напомня за трагедията на еврейския народ. Нейният автор – Иван Русев е сред най-изтъкнатите съвременни български скулптори.
- „Майка” е скулптурна композиция от сандански мрамор и представлява метафоричен образ на неразривната връзка между майка и дете. Пластиката е изпълнена в характерната за Зиятин Нуриев лаконична стилистика, като се вписва хармонично в пространството на площад „Атлантическа солидарност”. През 1987 г. „Майка” печели голямата награда на националната изложба „Скулптура и декоративна пластика на открито”.
В двора на Градската художествена галерия „Борис Георгиев” се намират още творби на изтъкнати български скулптори:
- Бронзовата пластика „Фигура на жена” на големия скулптор Величко Минеков представлява женска фигура, гледаща в небето, и е изпълнена в класически маниер.
- Пластиката „Народен певец” е изработена от бял мрамор и представлява стилизирана мъжка фигура, държаща музикален инструмент. Скулптурата символизира силната връзка на певеца – творец с родната земя. Тя също така може да се свърже с мита за Орфей. Неин автор е Крум Васев, който още като млад автор печели награда на третото триенале на малката пластика в Будапеща (1975 г.), където са представени 500 творби от 28 страни.
- Скулптурата „Композиция – две фигури” представлява бронзова женска фигура с дете, която символизира майчинството. Тя е изпълнена в модернистичен маниер, като нейните ъгловати форми са характерни и за други работи на Ангел Станев - един от изтъкнатите съвременни български скулптори.
- "Майстор Манол или Михаил" е митологичен персонаж от балканския фолклор. Легендата разказва, че за да се спаси от потурчване, майстор Манол си направил крила. Скулпторът Альоша Кафеджийски го изобразява, готвещ се за полет и вперил очи в небето. Альоша Кафеджийски е носител на награди на национално и регионално ниво за скулптура и монументална пластика.
- Скулптурата „Отломка” има формата на деформиран торс, напомнящ част от скален масив. Тя е изпълнена в характерния за Альоша Кафеджийски експресивен маниер и се вписва хармонично в парковата среда на Градската художествена галерия. Пластиката е създадена в рамките на националната изложба „Скулптура и декоративна пластика на открито”.
- Скулптурата „Цяло” има характер на арт-инсталация, като нейната кръгла форма и материалите, от които е изпълнена, символизират единството и кръговрата в природата. С времето арт-инсталацията по естествен начин стана част от парковата среда чрез растенията, полазили по нея. Нейн автор е Емил Попов, който е сред изтъкнатите съвременни български скулптори, професор в Националната художествена академия в София.
През годините скулптурната експозицията на пл. „Атлантическа солидарност” се допълва от нови произведения на български и чуждестранни автори:
- Сред тях е „Полет” на варненския скулптор Христо Христов. Според него „пластиката изразява стремежа на човек да се извисява над злободневието, да сбъдва мечтите си и открива все нови и нови неща”. Скулптурата „Полет” е изработена от бронз и представлява стилизирана фигура на момиченце с развети коси, разперило ръце за полет.
- „Икар” от знаковия варненски скулптор Альоша Кафеджийски – автор на едноименната монументална пластика пред сградата на Община Варна. „Малкият” Икар е изработен от бронз и символизира вечния стремеж на човека към полета – в прекия и преносен смисъл.
- „Началото” - по думите на нейния автор Живко Дончев носи идеята за първичния взрив. Работата е изработена от бронз и представлява мъжка фигура, която се е прицелила във въображаема точка в пространството. Според скулптора пластиката символизира идеята за това как космосът възниква от една аморфна маса.
