Археологическите останки от раннохристиянската църква в район Аспарухово се намират на 7 км. югозападно от центъра на Варна и на 0,5 км. западно от квартал Аспарухово, в парк „Боровец“, на североизточния склон на възвишението Джанавара, недалеч от южния бряг на Варненското езеро.
Базиликата е уникална с необикновената за ранното християнство архитектура и редкия характер на 120 кв.м. мозайки. През 1960-те години е направена частична консервация и реставрация, но не и на мозайките, като поради опасност от разрушаването им те са били покрити отново с пръст, без да са изцяло заснети.
Базиликата е пример за византийско строителство от редове дялани каменни блокове и тухли със спойка от хоросан. Обектът се датира от средата на V до началото на VII в. Тя е еднокорабна, с вътрешна апсида, едноделен нартекс и с атриум с колонада. Размерите ѝ са 31м. в дължина, 28м. в ширина и с дебелина на стените на наоса 2,5м.. Долните части от стените на църквата са покрити с останки от мраморни настилки и стенописи над тях. Подовете на централния кораб на църквата, олтарът и кръщелнята (с кръстовиден басейн в средата) също са били покрити с мраморни плочи, а останалите помещения са били застлани с многоцветни мозайки от геометрични и флорални мотиви. Двете източни двуетажни пастофории са играели роля на отбранителни кули. Всички помещения на базиликата имат характерна особеност - правоъгълни отстъпи в ъглите. При източните те са двойни при външните стени, а при западните всички отстъпи са единични.
Първите откриватели на раннохристиянската църква са братята Карел и Херман Шкорпил, подпомагани между 1915 и 1919 г. от архитект Александър Рашенов. При разкопките им на т.нар. Змийска могила е открита зидана тухлена гробница на мъж, починал в много напреднала възраст, а пред олтара е открит уникален комплект от три, поставени една в друга, мощехранителници - мраморна, сребърна и златна, украсена със скъпоценни камъни.
През 1997 г. археолози правят сензационно откритие на обекта - анализирайки 2 допълнително разкрити зида, те са описани като останки от битови помещения, доказващи, че църквата е била част от манастирски комплекс.
