Хубав крос-кънтри маршрут на север от Варна към долината на р. Батова, който включва по две основни изкачвания и спускания, доста равни участъци между тях, малко дивотия, много сянка и хубаво финално спускане по пътека, която не е трудна. Той има много допирни точки с другия подобен маршрут в същия район, само че този върви в обратна посока и като цяло е по-лесен като терен – има само 2-3 кратки стръмни участъка надолу, които биха могли да затруднят начинаещи колоездачи – всичко друго е с лек до умерен наклон. От гледна точка на изкачванията, първото е стръмно и си го бива! Второто е значително по-лесно и плавно – по разбит асфалтов път през сенчеста гора. Като физическото натоварване нивото също е средно – маршрутът е дълъг, но сумарното изкачване не е много голямо. По-добре подготвените без проблем ще го минат за 3-4 часа, а по-лежерно настроените могат да уплътнят с него и цял ден.
Най-добрият сезон за каране по маршрута е есента, но и през пролетта е добре, стига да не е непосредствено след дни с много дъжд – тогава може да се очаква сериозна кал по пътищата, както между нивите по платото, така и по долината на р. Батова. Заради наличието на доста сянка, карането е възможно дори и в разгара на лятото. От друга страна обаче, има и немалко каране по откритата част на платото, така че е по-добре да избягвате най-горещите дни и часове.
Началото на маршрута е при разделянето на бул. „Света Елена“ от бул. „3 март“. Ако сте с автомобил, точно там може и да не намерите място за паркиране, но ако продължите напред по бул. „Света Елена“, ще стигнете до участък, в който има културно обозначени паркоместа и там можете да оставите колата си и да се върнете с байковете назад до началото. Ако идвате на самоход с велосипедите, подобна логистика няма да ви е нужна. Крайната точка е различна – в горния край на кв. Владиславово, при обръщалото на автобусите и тролейбусите. Ако трябва да се върнете при началото или близо до него, спуснете се по бул. „Константин и Фружин“ (покрай дясното платно има и велоалея) до кръстовището с бул. „Света Елена“ и после по него наляво.
Описанието включва множество разклони и кръстовища, особено в близост до града. Най-лесно е да навигирате с GPS на кормилото, за да не се налага да спирате и да четете упътвания през 100-200 метра.
Начална точка: разклонението на бул. „Света Елена“ от бул. „3 март“; https://goo.gl/maps/PEbLV6CKR9Yz9uWR7
Дължина: 34.5 км
Изкачване: 650 м
Спускане: 590 м
Ниво на техническа трудност: ниско
Физическо натоварване: средно
Продължителност: 3-6 часа (в зависимост от темпото, почивките и т.н. )
Вода: 1-2 л, в средата на маршрута има вода
Храна: за половин ден; маршрутът минава през двора на хотелски комплекс с ресторант
Терен:
- асфалт – 4.6 км
- черни пътища – 26.9 км
- пътеки –3.0 км
Описание:
01 (0.0 км) – при разклона между бул. „Света Елена“ и бул. „3 март“, ако гледате на запад, вдясно (т.е. на север) тръгва стръмна улица – по нея започваме изкачването. След 250 м (т.02) има разклон, при който продължаваме надясно и след известно време разбитият асфалт преминава в черен път между вили и разни стопански сгради. Следваме само основната „улица“/черен път, която в т.03 (0.8 км) завива наляво и след още 200 м в т.04 излизаме на широко кръстовище. Тук продължаваме надясно по черен път на север, пропускайки в т.05 отбивка наляво, а в т.06 друг път вдясно. Скоро след това достигаме старо сметище, което е рекултивирано. Пътят завива покрай него наляво и влиза в гората, като става малко по-стръмен. В т.07 (2.1 км) сме надясно и нагоре – тук също е стръмничко. След 300 м в т.08 напускаме основния път и завиваме по друг черен път наляво. Той е общо взето равен. След малко отдясно идва друг черен път (т.09) и продължаваме леко вляво. Има и червена туристическа маркировка. В т.10 сме направо.
В т.11 (2.6 км) пресичаме тесен асфалтов път и продължаваме от другата му страна все на запад, следвайки черния път с червена маркировка. След 200 м (т.12) пропускаме отбивка вляво; в т.13 (3.5 км) също караме направо, както и в т.14 (4.1 км).
В т.15 (4.4 км) излизаме на открито и поемаме наляво по черен път между гората и обработваемите площи вдясно. Пропускаме няколко отбивки вляво, най-ясната е в т.16. В т.17 (6.1 км) трябва да завием вдясно по черен път между нивите, за да излезем на шосето (т.18), свързващо Аксаково със с. Куманово. Караме 400 м надясно по асфалта до т.19, където наляво се отбива полски черен път към с. Въглен, и поемаме по него в северна посока. Пътят е широк, прав и равен. В т.20 (8.6 км) достигаме покрайнините на с. Въглен и навлизаме в него. В т.23 (9.1 км) стъпваме на главната улица и караме надясно по нея 300 м до т.24, където завиваме по улица наляво и се спускаме към един мръсен поток. Пресичаме го и продължаваме по черния път от другата страна, следвайки границата между гората и нивите. В т.27 сме направо, а в т.28 (10.7 км) завиваме надясно. В т.29 пак сме направо, а в т.30 и 31 (12.2 км) отново надясно. По този начин излизаме на черен път (т.32, 12.8 км) в околностите на с. Яребична, което се вижда от другата страна на дола.
Ние обаче продължаваме наляво и надолу по черния път – очаква ни дълго спускане до р. Батова. Пътят през по-голямата си част е с туристическа маркировка в червен и жълт цвят. На всички разклонения държим ляво – в т.33, 34 и 35 (където туристическата маркировка отива вдясно). Краят на спускането е по-стръмен и ни извежда при мост над р. Батова (т.36), по който се влиза в комплекс „Три воденици“ (ако желаете, там може да хапнете). Изкачваме се по няколко стъпала, минаваме през двора на комплекса и при портата му (т.37) завиваме наляво и тръгваме по път покрай оградата му.
Пътят навлиза в гората и върви успоредно на реката. В т.38 (18.6 км) сме по десния път. Движим се няколко километра в плътната сянка на гората, като в т.39 пропускаме отбивка вляво, а в т.40 пропускаме черен път вдясно. В т.41 (24.3 км) е един от най-важните разклони по маршрута – тук започва второто основно изкачване по черен път наляво, който в началото е стръмен, но после преминава в стар асфалт и наклонът става по-приятен. Пътят ни извежда обратно на платото, като в т.42 пропускаме отбивка вдясно към някакво предприятие. В т.44 (27.3 км) напускаме асфалта по втория черен път вляво, изкачвайки се леко между нивите. След 400 м в т.45 завиваме по друг полски път вдясно и караме по него в южна посока, пропускайки 1-2 отбивки вдясно, докато стигнем до шосето между Аксаково и с. Куманово.
Пресичаме внимателно асфалта (т.47, 29.2 км) и продължаваме по основния черен път наляво. След 400 м има разклон (т.48) и там поемаме по десния път. Условно може да се каже, че оттук започва спускането, макар че има още няколко равни километра, преди наклонът да се обърне наистина надолу. Следваме основния черен път през платото в южна посока – на много места той се разделя на ръкави, после отново се събират. През преходните сезони на доста места има кал и коловози – избирайте си по-проходимите линии според условията. Като цяло на повечето разклони главният път е десният.
В т.53 (31.0 км) на една поляна трябва да намерите пътека наляво през тревата. Има и туристическа маркировка със син и зелен цвят. През поляните пътеката трудно се забелязва, в горичките е по-ясна, макар и леко обрасла на места. В т.54 (31.7 км) отляво идва друга пътека с жълта маркировка. За момент свиваме вдясно по нея, но веднага след това я напускаме наляво (т.55), следвайки синята и зелена маркировка. В т.56 пресичаме немаркирана пътека, в т.57 пропускаме отбивка вляво. В т.58 (33.2 км) пропускаме друга пътека вляво (с червена маркировка) и оттук започва същинското, финално спускане. Пътеката е ясна и сравнително широка, а наляво се отделят няколко други тесни пътечки, които не ни интересуват (най-ясната е в т.59). В т.60 (33.6 км) има важен разклон – продължаваме спускането по пътеката наляво. Тя се разширява още и в т.61 преминава по-скоро в черен път. Пресичаме друг такъв в т.62 и в т.63 достигаме края на маршрута в горния край на кв. Владиславово, над обръщалото за автобуси и тролейбуси.
