Варненският халколитен некропол е открит случайно през 1972 г. при изкопни работи за поставяне на телефонен кабел в Западна промишлена зона. На дълбочина от 1,40 м. багеристът Райчо Маринов намира както много златни предмети, така и медни и кремъчни сечива. Това става на северния бряг на Варненското езеро, на 200 м. от водата.
На разкопките от 3000 кв.м. площ са открити общо 294 гроба с голям брой златни предмети в тях и няколко изолирани находки, отнасящи се към енеолита - края на халколитната епоха (късна каменна и ранна медна епоха). Част от некропола е била разрушена от времето. Днес основна част от находките от некропола се намират в Археологическия музей на Варна, а малка част и в Националния исторически музей в София.
Според изследване на японски учени през 1974 година чрез радиовъглероден метод повечето предмети от некропола са датирани в периода между 4600 и 4200 г. пр.н.е.
Златните находки са с тегло 6,5 кг. в общо 3000 предмета. Това количество многократно надхвърля всичкото злато, което е намерено от периода на каменно-медната епоха в целия свят. Затова и се нарича съкровище. В него концентрацията на злато е най-голяма. Златните накити са разделени на 28 типа. Чистотата е 23,5 карата – почти чисто. Добиването на такова злато е изисквало много време и търпение, както и познание на специфичните техники на рафиниране. Незначителна част от находките имат примес на сребро или мед, но това е естествено явление.
В близост до некропола са открити още 3 гроба, които не принадлежат към него и имат дори още по-стара датировка – от средния халколит, или около 5000 г. пр.н.е. В един от тези гробове е намерена гривна от нанизани златни цилиндри. Находката е от същия народ, обитавал мястото, но от по-ранен период. Гривната всъщност е най-старата находка от всички, изложени в залата.
Находките от некропола недвусмислено дават насоки за присъствието на някаква форма на държавно устройство. Търговията и занаятите се разграничават ясно от земеделието и скотовъдството. В гроба на владетеля (№ 43) е положено копие от лявата страна – военна власт, а от дясно меден и кремъчен предмет, вероятно скиптър. Гробните дарове ясно изразяват социалното разделение. От общо 6,5 кг. злато 5 кг. са съсредоточени само в 3 символични гроба и гроб 43 – владетелския.
От намерените в гробовете скелети 99 са в изпънато и 67 в свито положение (хокер). Трупополагането на изправените скелети се е практикувало предимно за мъже. Гробовете със свити фигури са предимно на жени и деца. Празните гробове са били подготвени за използване в бъдеще, но не съдържат нищо. Гробовете без скелети са или с гробни дарове, или с глинени лица – символични. Символичните гробове са 57 на брой.
Съществува теза, че някой от богатите символични гробове са кенотафи – на хора, умрели далеч от дома, които не могат да бъдат погребани. Възможно е те да са и жертва на боговете, тъй като в тях е имало символично погребани дрехи.
Край Варненското езеро са открити 8 селища от каменно – медната епоха. Те били потопени при повишаване нивото на Световния океан. Твърде е възможно некрополът да е обслужвал нуждите на няколко от тях, а може и на всички.
Народът от некропола е живял по черноморското крайбрежие на Северна България до Дуранкулак, където са открити следи от по-ранни негови фази. И до днес няма ясна теза какво точно се е случило с населението, построило некропола, няма данни дали е било избито, или е напуснало територията. Възможно е тази култура да е унищожена от природен катаклизъм или да е асимилирана от други с времето.
#VarnaGoldCivilization
