Кратък и много хубав веломаршрут за планинско колоездене над кв.Владиславово във Варна, който включва предимно пътеки – както при изкачването, така и при спускането. Това го прави малко по-труден нагоре, но стръмните участъци са предимно в началото и напънът си струва, защото се минава и през 1-2 панорамни места с изглед към града и морето. Като цяло маршрутът не е тежък във физическо отношение, а в техническо си е направо лесен, макар че има 1-2 места при спускането, които са малко по-стръмни и трудни. Това, за което трябва да внимавате, е по-скоро високата скорост, която може да се развие в някои участъци – ако не сте сигурни, че може да реагирате бързо и адекватно, не се увличайте прекалено!
Описанието включва множество разклони и кръстовища. Най-лесно е да навигирате с GPS на кормилото, за да не се налага да спирате и да четете упътвания през 100-200 метра.
Началото на маршрута е при обръщалото на автобусите в горния край на кв. Владиславово. Около блоковете в съседство има достатъчно места за паркиране, а може да дойдете и на самоход по бул. „Константин и Фружин“ – има и велоалея.
Краят на маршрута е по-надолу, при кръстовището на бул. „Константин и Фружин“ с бул. „Света Елена“. Ако сте дошли на самоход, няма смисъл да се изкачвате обратно до обръщалото на автобусите. Ако пък сте с кола и сте я оставили там, ще добавите още няколкостотин метра баир.
На някои места по платото може да се натъкнете на кал и коловози в по-влажните месеци, но като цяло маршрутът е подходящ за каране почти целогодишно.
Начална точка: Обръщалото на автобусите в горния край на кв. Владиславово; https://goo.gl/maps/Pfg5U9Z9zfxBNquF9
Дължина: 14.3 км
Изкачване: 280 м
Спускане: 330 м
Ниво на техническа трудност: средно
Физическо натоварване: ниско
Продължителност: 1-3 часа (в зависимост от темпото, почивките и т.н. )
Вода: 0.5-1 л; преди спускането има чешма, но не зная дали е годна за пиене
Храна: не е необходима
Терен:
- асфалт – 0.6 км
- черни пътища – 5.6 км
- пътеки – 8.1 км
Описание:
Булевард „Константин и Фружин“ свършва точно над обръщалото за автобуси и тролейбуси. Там, ако сте с гръб към града и лице към планината, вдясно започва черен път (т.01), който веднага обръща посоката наляво (северозапад) и започва да се изкачва. След малко се раздвоява (т.02), като продължаваме по десния. В т.03 (0.5 км) пътят свива вляво към една поляна, а ние продължаваме изкачването по широка пътека направо. Има и туристическа маркировка в няколко цвята. В т.04 (0.8 км) пътеката се раздвоява – караме надясно по тази със синя, червена и зелена туристическа маркировка. Следва кратък стръмен участък, като пътеката най-общо прави завой наляво. Следваме основната пътека и пропускаме няколко тесни пътеки надясно (най-ясната такава е в т.05).
В т.06 (1.2 км) има важен разклон, при който червената маркировка продължава вдясно, а ние следваме лявата пътека със зелена и синя маркировка. В зависимост от сезона пътеката може да е по-ясна или по-обрасла, но като цяло е проходима. Тук теренът се изравнява, т.е. основното изкачване вече е зад нас, но ни чакат още няколко по-кратки. В т.07 (1.9 км) отново има разклон и отново сме наляво. След това в т.08 (2.3 км) пресичаме една обрасла пътека и продължаваме леко вляво (запад).
В т.09 (2.7 км) излизаме на широка поляна и се включваме в черен път надясно. Караме само по основния път, като държим ляво, пропускайки в т.10 отбивка вдясно. В т.11 (3.4 км) отново сме по черен път надясно – следват множество разклони и ръкави, които обикновено се събират отново, така че изберете пътя си според условията – на някои места има повече кал и коловози, на други преминаването е по-лесно. Като цяло следваме основния път, а около нас се редуват горички и поляни.
В т.16 сме наляво и в т.17 (5.2 км) достигаме асфалтов път, който идва откъм Аксаково и отива към с. Куманово. Тук продължаваме по основния черен път, който се движи успоредно на асфалта, вляво от него. Между т.18 и т.20 обикаляме една поляна по периферията – според картите някъде вляво има останки от крепост, наречена Мъглиж, но ние не успяхме да ги намерим (или поне не бяха това, което очаквахме). Така или иначе, следваме основния черен път, който пък следва един електропровод (в т.21 сме по левия път, в т.22 и т.23 сме направо).
В т.24 (7.4 км) е време да се приготвите за спускане по дълга пътека, макар че на много места по нея има и кратки изкачвания. Първо има широк стръмен път наляво, който слиза до Ловната чешма (т.25). Там, леко вляво и към дерето, започва пътеката, която е със зелена туристическа маркировка – през пролетта на 2021 г. началото ѝ бе препречено от паднало дърво, но с провиране покрай него се озовавате на сянка в гората и върху пътеката, която на места е леко обрасла, но все пак е достатъчно ясна. В т.26 и т.27 държим ляво по основната пътека. В т.28 (8.5 км) пресичаме черен път и продължаваме направо по пътеката. След 500 м (т.29) пропускаме черен път вдясно, после в т.30 се включваме за малко в черен път и завиваме наляво, а в т.32 (9.8 км) пътят се спуска надясно и надолу, а ние оставаме на пътеката, която е широка и продължава леко вляво, подсичайки склона. В тази част пътеката е предимно равна или с лек наклон надолу. Той започва да се увеличава някъде около т.33, където сме направо, а в т.34 ( 11.5 км) има кръстовище, на което хващаме вдясно по широка пътека с жълта туристическа маркировка. Следва по-стръмно и доста скоростно спускане, което ще ви изведе във вилната зона на запад от кв. Владиславово.
В т.35 (12.5 км) се включваме в черен път при последните къщи и се спускаме наляво по него, след малко в т.36 сме надясно и после следваме основния черен път надолу покрай един параклис, като в т.38 (13.2 км) трябва да се спуснем наляво и този път (улица) ще ни изведе до ул. „Янко Мустаков“ (т.39), която обикаля квартал Владиславово от запад. Ние я пресичаме и продължаваме на изток, за да достигнем края на маршрута (т.40) при пресичането на бул. „Константин и Фружин“ с бул. „Света Елена“. Ако сте дошли с кола и сте я оставили горе при обръщалото на автобусите, ще трябва да се изкачите наляво по велоалеята дотам.
